Немски сказания (Том втори)

Самият херцог Аделгер повел войската си към Бриксен и я разположил в полето край града; съгледвачите на римляните я забелязали, развели знаме и потеглили срещу баварците. Кръстосали се саби и се потрошили много копия! Фолквин ударил кралския знаменосец така, че копието пронизало тялото му. „Връщам го с лихвата на господаря ти, извикал неустрашимият герой, та му кажи, че като посрами моя господар, отрязвайки косите и дрехата му, сега е дошло време да си плати прескъпо за това.“ Фолквин развял отново знамето си, смушкал с шпори жребеца си и се впуснал сред тълпата римляни. Никой не мислел да отстъпва, така че мнозина храбри герои паднали мъртви; битката продължила през целия дълъг летен ден. Зелените знамена на римляните станали кървавочервени, воините се обливали в кръв. Смелите младежи се били вкопчили един в друг, човек срещу човек, кръвта се леела на мили наоколо. Над всичко се носели яростни и болезнени викове. Храбрите герои се сражавали и никой дори не помислял да отстъпи нито пред смъртната заплаха, нито пред страданието; воините не искали да изоставят господарите си, ами тяхна цел била да защитят честта им.

Когато денят превалял, римляните започнали да отстъпват. Като забелязал това, Фолквин, знаменосецът, се устремил право към римския крал; с него напирали смелите баварци с острите си мечове и пеели бойна песен. Велшците не можели нито да избягат, нито да продължат да се бият. Север видял, че хората му са или избити, или ранени и не са в състояние да удържат позицията си. Захвърлил меча си и извикал: „Рим, Бавария те посрами, животът ми вече няма смисъл!“ Тогава Фолквин посякъл краля; когато кралят бил убит, херцог Аделгер забил копието си в земята край Хазелбрунен: „Тази земя отвоювах за чест на баварците; нека това бъде тяхната граница завинаги.“

498. Невярната щъркелка

Кранц, канцлер на херцог Тасил III, описва едно необикновено чудо с щъркели по времето на херцог Хаунбрехт. По това време прелюбодеянието било нещо обичайно и Бог пожелал да покаже чрез неразумните животни какво е наказанието за него.

Над Аббах в Долна Бавария, недалеч от Дунав, имало село, което сега носи името Тайген. В селото гнездяла двойка щъркели, а в гнездото се намирали техните яйца. Докато щъркелката мътела, а щъркелът й бил излетял да търси храна, приближил се чужд щъркел, започнал да ухажва щъркелката и най-сетне я обладал. След стореното прелюбодеяние щъркелката прелетяла през полето до един кладенец, потопила се в него и се измила, след което се върнала в гнездото, така че когато се върнал, старият щъркел не забелязал нищо от изневярата. Щъркелката и прелюбодеецът продължили така ден след ден, докато най-сетне малките се излюпили. Някакъв селянин в полето забелязал това и много се чудел защо щъркелката всеки ден лети до кладенеца и се къпе в него, затрупал кладенеца със сухи клони и камъни и отдалеч наблюдавал какво ще се случи. Когато щъркелката се появила отново и не успяла да се добере до кладенеца, завайкала се, ала била принудена в крайна сметка да полети обратно към гнездото си. Когато щъркелът, нейният мъж, се върнал, той открил изневярата, нахвърлил се върху щъркелката, която упорито се отбранявала; накрай щъркелът отлетял и никога повече не се появил, а щъркелката трябвало сама да отхрани малките. По-късно, в деня на свети Лаврентий, когато щъркелите отлитат на юг, старият щъркел се завърнал, като водел неизказуемо много други щъркели със себе си, които заедно нападнали щъркелката, накълвали я и я раздробили на малки късчета. Оттук е дошла и познатата поговорка: „Не можеш да го понасяш.“29

499. Херцог Хайнрих Баварски поддържа пътищата си сигурни

Херцог Хайнрих Баварски, чиято дъщеря се омъжила в Бранденбург и която тамошните жители наричали „красивата Елскен от Бавария“, обичал много елените и сърните и ги преследвал с кучетата си през плетищата на селяните. Той обаче поддържал мира и не допускал грабежите или, както се изразяват търговците, грабителствата в страната си. Търговците наричали херцогството му Розовата градина. Разбойниците пък се оплаквали и казвали: „Вълк не може да се удържи в страната му и да не увисне на бесилото.“ За него се говори, че силно ненавиждал настойниците си, които го били ощетили много преди той да порасне, и веднъж, като яздел през страната си, срещнал талига, натоварена с грънци. Той купил цялата талига, наредил гърнетата едно до друго и започнал да пита всяко от тях: „Чие си?“ Ако то отговорело: „На херцога“, той казвал: „Трябва да си платиш за това“, и го разбивал. Ако някое гърне кажело: „На управниците съм“, не му сторвал нищо, ами само свалял капака му, като казвал: „Така постъпиха с мен управниците ми.“ Наричали го Богатия херцог; той напълнил с монети кулата в Бургхаузен.

500. Диц Швинбург