Немски сказания (Том втори)

През 1337 година император Лудвиг Баварски заловил размирника Диц Швинбург с четирима негови слуги, довел ги в Мюнхен и заповядал да ги обезглавят. Тогава Диц помолил съдиите да ги наредят на осем стъпки един от друг и да започнат екзекуцията с него; след което той ще се надигне и ще притича пред слугите си, а на тези, покрай които успее да мине, нека бъде съхранен животът. Когато съдиите дали на шега думата си, той наредил слугите си, най-милия нему най-близо, коленичил спокойно и когато главата му паднала, скочил тутакси, претичал покрай четиримата, след което паднал и останал да лежи на земята. Съдиите не се осмелили да сторят нищо на слугите, съобщили за случилото се на императора и издействали на слугите да им бъде подарен животът.

501. Одраният вълк

Херцог Ото Баварски прогонил папския легат Албрехт, така че онзи побягнал и пристигнал в Пасау. Тогава Ото се появил пред града, превзел го и заповядал легатът да бъде мъчително удушен. Според някои той бил одран, поради което и жителите на Пасау развеждат одран вълк. Показват и камъка, наричан Кървавия камък, понеже върху него Албрехт бил одран и насечен на късчета. Каквато и да е истината, той си получил заслуженото за множеството беди, които причинил на християнския свят.

502. Гретлмюл

Херцог От, най-младият син на Лудвиг Баварски, продал граничната област Бранденбург на император Карл IV за 200 000 гулдена, опразнил страната и се оттеглил в Бавария. Там пръскал имането си с някаква красива воденичарка на име Маргарет и живеел в замъка Волфщайн под Ландсхут. Въпросната воденица била наречена Гретлмюл, а княз Ото — Перушана, понеже продал такава земя. Хората казват на шега, че при покупката Карл го измамил и не платил въжетата на камбаните.

503. Херцог Фридрих и Леополд Австрийски

Когато крал Фридрих бил държан в плен от Лудвиг Баварски в едно укрепление, наречено Траусниц, пред херцог Леополд Австрийски (брата на пленника) се явил един многоучен мъж, който казал: „Ще сторя добро, като закълна и принудя дявола да върне при вас от затвора брат Ви, крал Фридрих.“ Двамата, херцог Леополд и магистърът, влезли в стаята; магистърът показал изкуството си, дяволът им се явил в лика на поклонник и му било наредено да достави крал Фридрих, без да му навреди ни най-малко. Дяволът казал, че е готов да го стори, стига кралят да го последва. След което си тръгнал, отишъл при Фридрих в Траусниц и рекъл: „Яхни ме и ще те отнеса при брат ти, без да ти навредя.“ Кралят попитал: „Кой си ти?“ Дяволът отвърнал: „Не питай; ако искаш да излезеш от тъмницата, направи каквото ти казвам.“ Кралят, но и пазачите му се изплашили и направили кръстния знак. Дяволът мигом изчезнал.

След това херцог Леополд тормозел крал Лудвиг с военни действия и го принудил да освободи крал Фридрих от затвора. Последният обаче трябвало да се закълне и да обещае повече да не заплашва властта на крал Лудвиг.

504. Булото на маркграфинята

На осмия ден от сватбата си Агнес, дъщерята на император Хайнрих IV, стояла с Леополд Свети, маркграф на Австрия, до един прозорец в двореца и разговаряла с него за основаването на манастир, на който много държала. Изведнъж духнал силен вятър и отнесъл булото на маркграфинята. Леополд пък отхвърлил молбата й с думите: „Ако се намери булото ти, ще ти построя манастир.“ Осем години по-късно се случило така, че Леополд ловувал в гората и забелязал булото на Агнес да виси на един бъзов храст. Заради това чудо маркграфът наредил да издигнат на мястото, където го намерил, манастира Нойбург; и до ден-днешен там показват булото, както и стъблото на бъзовия храст.

505. Бренбергер (Първо сказание)