Немски сказания (Том втори)

След като благородният Бренбергер многократно възпявал красивата си дама, това стигнало до ушите на съпруга й, който накарал да хванат рицаря и му рекъл: „Ти си влюбен в жена ми и това ще ти струва живота!“ И начаса главата му била отсечена; господарят наредил да изтръгнат сърцето му и да го сварят. След което блюдото било поднесено на благородната дама и червените й устни погълнали сърцето, което носел в тялото си верният й слуга. Тогава господарят попитал: „Госпожо, можете ли да се досетите, какво изядохте току-що?“ Жената отвърнала: „Не, не зная; но бих искала да науча, понеже беше много вкусно.“ Той казал: „Е, това беше сърцето на Бренбергер, твоя слуга, който те разведряваше и умееше да прогонва тъгата ти.“ Жената извикала: „Щом съм изяла това, което прогонваше скръбта ми, начаса ще пийна още нещо, та ако ще, бедната ми душа никога повече да не намери покой; а сетне никога няма да се докосна нито до ястие, нито до питие.“ И тя се изправила бързо, затворила се в стаята си и се помолила на небесната кралица за помощ: „Винаги ще се кая за верния ми Бренбергер, който невинен отиде на смърт заради мен; наистина той никога не се е докосвал до плътта ми и никога не се е доближавал дотолкова, че да мога да го прегърна с ръце.“ От този миг жената не се докоснала повече до храна или питие; тя живяла единадесет дена, а на дванадесетия се споминала. От мъка, че така безчестно я е подмамил, господарят й пък се пробол с нож.

507. Розовата градина на Шрекенвалд

Под Мелк в Австрия, върху високия Агщайн, преди време живеел страшен разбойник на име Шрекенвалд. Той издебвал людете и след като ги ограбвал, затварял ги горе върху стръмната скала в едно тясно, широко и дълго не повече от три крачки помещение, където нещастниците умирали от глад, ако не пожелаели да се хвърлят в страховитата бездна и да сложат по този начин край на страданията си. Веднъж обаче се случило един от тях да скочи храбро и удачно, да падне върху клоните на едно дърво и да се измъкне жив. След като се спасил, той издал местонахождението на разбойническото гнездо, така че разбойникът бил заловен и посечен. Поговорката за човек, който, изпадайки в крайна нужда, може да се спаси единствено като рискува живота си, гласи: „Той се намира в розовата градинка на Шрекенвалд.“

508. Маргарета Маулташ

Жителите на Тирол и Каринтия разказват много за бродещата наоколо Маргарета Маулташ30, която в стари времена била княгиня на тази страна и имала толкова голяма уста, че от това получила прозвището си. След камбаната за вечерната молитва жителите на Клагенфурт не обичат да ходят в арсенала, където се пази бронята й, а ако някой все пак се реши, бива наказван с яки плесници. В определен час тя може да бъде видяна край големия кладенец, където стои излят от метал дракон, яхнала тъмночервен кон. Недалеч от двореца Остервиц се издига стара каменна стена; неколцина пастири, които пасели стадата си в полето, се приближили до нея непредпазливо и били посрещнати с удари на камшик. Затова били поставени знаци, отвъд които никой не бивало да допуска добитъка си; а и животните не искали да вкусят хубавата и тучна трева, която расте на въпросното място, ако неосведомени пастири насила ги подкарат натам. Понякога духът се явява в стария замък край Меран, задява гостите, а веднъж се нахвърлил с гол меч срещу нововенчана двойка в първата й брачна нощ, без обаче да убие никого. Приживе въпросната Маргарета била войнствена, нападала и опустошавала замъци и градове и проливала невинна кръв.

509. Дитрихщайн в Каринтия