Нощна сянка

— Ако адът изглежда така — каза тихо Матю в седмицата след срещата ни с Хабърд, — Галоуглас ще бъде горчиво разочарован.

И наистина, имаше много малко огън и жупел около четиринайсетгодишната вещица, която стоеше пред нас в салона.

— Шшшт — прекъснах го, защото знаех колко са чувствителни децата на тази възраст. — Отец Хабърд обясни ли ти защо си тук, Ани?

— Да, госпожо — отвърна тъжно момичето. Беше трудно да се определи дали бледността на кожата ѝ бе естествена за нея, или бе някаква комбинация от страх и недохранване. — За да ви служа и да ви придружавам из града по работа.

— Не, уговорката ни не беше такава — обади се нетърпеливо Матю и ботушът му се стовари тежко върху дървения под. Ани трепна. — Имаш ли някакви способности и познания, или Хабърд си прави шега с нас?

— Имам известни способности — заекна Ани. Светлите ѝ сини очи контрастираха на бледността ѝ. — Но имам нужда от дом и отец Хабърд каза…

— О, мога да си представя какво ти е казал отец Хабърд — изсумтя презрително Матю. Но в погледа, който му хвърлих, имаше такова силно предупреждение, че той премигна и млъкна.

— Дай ѝ възможност да обясни — срязах го, преди да се усмихна окуражително на момичето. — Продължавай, Ани.

— Освен да ви служа, отец Хабърд каза, че трябва да ви заведа при леля си, когато тя се върне в Лондон. Тя в момента помага при раждане и отказва да си тръгне, докато жената има нужда от нея.

— Значи леля ти е акушерка и вещица? — попитах мило аз.

— Да, госпожо. Добра акушерка и много способна вещица — отвърна гордо Ани и изправи гръб. Тогава изпод полата ѝ се показаха кльощавите ѝ глезени. Андрю Хабърд обличаше синовете си в топли и хубави дрехи, но дъщерите му не получаваха толкова много грижи. Потиснах раздразнението си. Щеше да се наложи Франсоаз пак да се развърти с иглата.

— И как стана част от семейството на отец Хабърд?

— Майка не беше праведна жена — промълви Ани и се уви по-плътно в тънкото си наметало. — Отец Хабърд ме намери в криптата на църквата «Света Ана» край портата Олдъргейт, а майка ми лежеше мъртва до мен. Леля ми скоро се бе омъжила и не след дълго си роди свои бебета. Бях на шест години тогава. Съпругът ѝ не искаше да ме гледат заедно с неговите синове, защото се боеше, че ще ги покваря с греховността си.

Значи Ани, която вече бе девойка, бе прекарала с Хабърд половината си живот. Мисълта ме смрази, а и изобщо не разбирах как шестгодишно дете ще може да поквари някого, но историята обясняваше както ужасния ѝ вид, така и странното име на момичето: Ани Крипта.

— Докато Франсоаз ти приготви нещо за ядене, ще ти покажа къде ще спиш. — Тази сутрин се бях качила до третия етаж, за да огледам малкото легло, трикракото столче и вехтата ракла, в която вещицата щеше да държи вещите си. — Ще ти помогна да си занесеш багажа.

— Госпожо? — ахна Ани объркана.

— Тя няма багаж — обади се Франсоаз и хвърли неодобрителен поглед към най-новия член на домакинството ни.

— Няма значение. Скоро ще има. — Усмихнах се на Ани, която изглеждаше несигурна.

През уикенда с Франсоаз се погрижихме Ани да светне от чистота, да бъде облечена и обута както подобава и да научи достатъчно елементарна аритметика, за да може да ми прави покупки. За проверка я пратих до близката аптека да ми купи пера за едно пени и фунт восък за запечатване на писма. (Филип беше прав: Матю хабеше канцеларски материали с притеснителна скорост.) Тя се върна с точното ресто.

— Той искаше цял шилинг! — оплака се Ани. — Този восък не става дори за свещи, нали?

Пиер се привърза към момичето и търсеше всякакви начини да зърне сладката ѝ свенлива усмивка. Научи я да играе на котешка люлка и сам пожела да се разходи заедно с нея в неделя, когато Матю направи недвусмислен намек, че иска двамата да останем сами за няколко часа.

— Нали той няма… да се възползва от нея? — попитах Матю, докато той разкопчаваше любимата ми дреха: момчешки елек от фина черна вълна. Носех го заедно с пола и фуста, когато си бяхме у дома.

— Пиер? Мили боже, не. — Матю изглеждаше развеселен.

— Въпросът е уместен. Мери Сидни не е била много по-голяма, когато са я омъжили за този, който е предложил най-много.

— И аз ти дадох правдив отговор. Пиер не спи с малки момичета. — Ръцете му замръзнаха, когато разкопча и последното копче. — Каква приятна изненада. Не носиш корсет.

— Неудобен е, а и бебето е виновно.

Той махна елека от тялото ми с одобрително сумтене.

— И няма да позволи на други мъже да я тормозят?

— Този разговор не може ли да почака? — попита Матю с явно раздразнение. — В такъв студ няма да се разхождат дълго.

— Много си нетърпелив в спалнята — отбелязах и пъхнах ръце в отвора на ризата му.

— Нима? — Матю изви аристократичните си вежди с престорено учудване. — А пък аз си мислех, че проблемът е в достойното ми за възхищение въздържание.

През следващите часове се постара да ми покаже колко безгранично може да бъде търпението му в празна къща в неделя. Когато всички се върнаха, и двамата бяхме приятно изтощени и в доста по-добро настроение.