Нощна сянка

Хабърд подържа още малко брадичката ми, като извиваше главата ми назад, докато застанах лице в лице с него. Гневът ми към Кит и магьосника, които ни бяха предали, сигурно си бе проличал, защото вампирът поклати предупредително глава.

— «В сърцето си не враждувай против брата си»[67] — промърмори той и ме пусна. Очите му се плъзнаха из помещението. — Оставете ни.

Матю обгърна с длан лицето ми и пръстите му погладиха брадичката ми, за да изтрият миризмата на Хабърд.

— Върви с Галоуглас. Скоро ще съм при теб.

— Тя остава — каза Хабърд.

Мускулите на Матю се стегнаха. Не беше свикнал да го командват. След продължително мълчание той нареди на приятелите и роднините си да изчакат навън. Хенкок беше единственият, който не се подчини веднага.

— Баща ти казва, че мъдър човек може да види повече от дъното на кладенец, отколкото глупакът от планински връх. Да се надяваме, че е прав — промърмори Хенкок, — защото ни завря в наистина адска дупка тази вечер. — Погледна го още веднъж и последва Галоуглас и Пиер. Тежката врата се затвори и настъпи тишина.

Тримата стояхме толкова близо, че чувах тихото свистене на въздуха в дробовете на Матю. Колкото до Хабърд, чудех се дали чумата не е направила с него нещо повече от това да го побърка. Кожата му беше по-скоро восъчна, отколкото порцеланова, сякаш все още страдаше от болестта.

— Може ли да ти припомня, Дьо Клермон, че си под моя опека. — Хабърд седна на единствения стол в помещението. — Въпреки че представляваш Паството, аз позволявам присъствието ти в Лондон само защото баща ти поиска. Ала ти наруши традициите ни и позволи на жена си да влезе в града, без да я представиш на мен и моята общност. Имаме и проблеми с рицарите ти.

— Повечето от рицарите, които ме придружиха, живеят в града по-дълго от теб, Андрю. Когато настоя да се присъединят към «общността» ти или да напуснат пределите на града, те се преместиха отвъд стените. Аз — не.

— И си мислиш, че децата ми ги е грижа за тези подробности? Видях пръстените и знаците на наметалата им. — Хабърд се наведе напред, очите му бяха заплашителни. — Докладваха ми, че си на половината път към Шотландия. Защо не си още там?

— Може би не плащаш достатъчно на информаторите си — предположи Матю. — Кит е много закъсал с парите напоследък.

— Не купувам любов и вярност, нито прибягвам към сплашване или изтезания, за да постигна каквото искам. Кристофър по своя воля прави каквото искам от него, както постъпват всички божии чеда, когато обичат баща си.

— Кит има прекалено много господари, за да е верен на когото и да е от тях.

— Нима същото не може да се каже и за теб? — След като хвърли предизвикателството си към Матю, Хабърд се обърна и демонстративно вдиша миризмата ми. Издаде тих тъжен звук. — Но да поговорим за брака ти. Някои от децата ми смятат, че връзката между кръвопиец и вещица е осъдителна. Но Паството и неговото споразумение вече не са добре дошли в града, също като отмъстителните рицари на баща ти. Всички те се месят в божията воля да живеем като едно семейство. Но пък жена ти може да пътува през времето — подчерта Хабърд. — Не одобрявам подобни същества, защото те изкушават мъжете и жените с идеи, които нямат място тук.

— Идеи като избор и свобода на мисълта? — намесих се. — От какво се боите…

— Освен това — прекъсна ме Хабърд, без да отклонява вниманието си от съпруга ми, все едно бях невидима, — проблем е, че си се хранил от нея. — Очите му се преместиха върху белега, който Матю бе оставил на шията ми. — Когато вещиците го узнаят, ще поискат разследване. Ако жена ти бъде призната за виновна, че по своя воля е предложила кръвта си на вампир, тя ще бъде изключена от общността и прогонена от Лондон. Ако пък ти бъдеш обявен за виновен, че си пил от кръвта ѝ без нейно съгласие, ще бъдеш убит.

— Ама че семейни чувства — промърморих.

— Даяна — предупреди ме Матю.

Хабърд сплете пръсти и огледа още веднъж Матю.

— И накрая, тя е бременна. Бащата на детето ще дойде ли да я търси?

Това накара всички отговори да се изпарят от главата ми. Хабърд още не бе разгадал най-голямата ни тайна — че Матю е бащата на детето ми. Опитах се да потисна паниката. Мисли и остани жива. Може би съветът на Филип щеше да ни измъкне от тази беда.

— Не — отвърна кратко Матю.

— Значи бащата е мъртъв — по естествени причини или от твоята ръка — заключи свещеникът. — В такъв случай детето на вещицата ще се присъедини към моята общност, когато се роди. Майка му пък ще стане мое дете още сега.

— Не — повтори Матю. — Няма да стане.

— И колко дълго смяташ, че двамата ще оцелеете извън Лондон, когато останалите от Паството чуят за тези прегрешения? — Хабърд поклати глава. — Жена ти ще е в безопасност, ако стане член на моето семейство и двамата повече не си обменяте кръв.

— Няма да подлагаш Даяна на извратената си церемония. Кажи на «децата» си, че тя ти принадлежи, щом трябва, но няма да пиеш от кръвта ѝ, нито от тази на детето ѝ.