Нощна сянка

Матю като че ли не забеляза редакторския ми принос. Беше прекалено зает да ми вдига полите. Щяхме да правим любов напълно облечени. Колко типично елизабетински.

— Чакай малко. Нека поне си сваля повдигача на полата. — Ани ме бе осведомила как точно се нарича платнената поничка, която слагах на кръста си, за да държи полата ми благоприлично повдигната и разперена.

Но Матю не бе склонен да чака.

— Да върви по дяволите повдигачът. — Развърза връзките отпред на панталона си, хвана ръцете ми и ги притисна до главата ми. С един тласък влезе в мен.

— Нямах представа, че разговор за популярна литература ще ти въздейства така — промълвих задъхана, когато той започна да се движи в мен. — Напомняй ми по-често да повдигам тази тема.

Тъкмо бяхме седнали да вечеряме, когато ме повикаха в дома на баба Алсъп.

Съветът бе взел решение.

Когато пристигнахме там с Ани, двамата вампири, които ни охраняваха, и влачещия се след нас Джак, я открихме във всекидневната със Сюзана и три непознати вещици. Баба Алсъп изпрати мъжете в «Златната гъска» и ме поведе към групичката край огъня.

— Ела, Даяна, запознай се с учителките си. — Сянката на баба Алсъп ми посочи празен стол и се оттегли при стопанката си. Всичките пет вещици се взираха в мен. Приличаха на благоприлични градски матрони в дебелите си вълнени рокли в тъмни зимни цветове. Само парещите им погледи ги издаваха, че са вещици.

— Значи Съветът се съгласи с твоя първоначален план — произнесох бавно, като се опитах да срещна очите им. Не беше добре да се издаваш пред учител, че те е страх.

— Да — потвърди примирено Сюзана. — Простете ми, госпожо Ройдън. Имам двама синове, за които да мисля, и съпруг, който е прекалено болен, за да ни издържа. А доброто отношение на съседите може да се изгуби за един ден.

— Нека те запозная с другите — намеси се баба Алсъп и се обърна леко към жената вдясно от нея. Тя беше на около шейсет години, ниска, с кръгло лице и ако усмивката ѝ можеше да се смята за някакъв знак — с щедър дух. — Това е Марджъри Купър.

— Даяна — кимна Марджъри, при което малката ѝ яка изшумоля. — Добре дошла в нашето сборище.

По време на срещите си със Съвета разбрах, че елизабетинските вещици използваха термина «сборище», за разлика от съвременничките ми, които предпочитаха «общност». Като всичко в Лондон, сборището беше в рамките на енорията. Макар да бе странно да се мисли за съвпадението на очертанията на вещерските общности и християнските църкви, в това имаше здрава организационна логика и осигуряваше допълнителни мерки за сигурност, тъй като магьосническите дела си оставаха само между близки съседи.

Затова имаше повече от сто сборища в Лондон и още двайсетина в предградията. Също като енориите, и те бяха добре организирани в по-големи поделения. Всяко поделение пращаше един свой старейшина в Съвета, който наглеждаше вещиците в целия град.

След цялата паника, предизвикана от лова на вещици, Съветът се разтревожи, че старата форма на управление се разпада. Лондон вече се пръскаше по шевовете от свръхестествени същества, а всеки ден пристигаха все нови и нови. Бях чувала да се шушука за размерите на сборището на Олдгейт, в което вече имало повече от шейсет вещици, вместо нормалната бройка от тринайсет до двайсет, както и за огромните сборища в Крипългейт и Саутуарк. За да не се набиват в очите на обикновените хора, някои от тях бяха започнали да се роят и да се разбиват на по-малки групи. Но новите сборища с неопитни ръководители си навличаха проблеми в тези тежки времена. Вещиците в Съвета бяха надарени с допълнително сетиво и предвиждаха какви неприятности се канят да ги сполетят.

— Марджъри черпи дарбите си от земята, също като Сюзана. Нейната специалност е паметта — обясни баба Алсъп.

— Нямам нужда от книга с магии, нито от новите алманаси, които продават търговците на книги — заяви с гордост Марджъри.

— Тя помни идеално всяко заклинание, което някога е правила, и може да се сети за точното разпределение на звездите през всяка година, в която е живяла, както и през много години, през които още не е била родена.

— Баба Алсъп се страхува, че няма да успееш да запишеш всичко, което ще научиш тук, за да го вземеш със себе си. Не само ще ти помогна да намериш точните думи, та да могат и другите вещици да правят магиите, които ти ще създадеш, но също така ще те науча как да се разбираш с тези думи, за да не може никой да ти ги отнеме. — Очите на Марджъри блеснаха и тя снижи заговорнически глас: — А пък съпругът ми е винар. Той може да ти намери много по-добро вино, от това, което пиеш сега. Разбрах, че виното е важно за кръвопийците.

Засмях се на глас и другите вещици сториха същото.

— Благодаря ви, госпожо Купър. Ще предам предложението ви на съпруга си.

— Марджъри. Ние всички тук сме сестри. — За първи път не потръпнах, след като ме нарекоха сестра на друга вещица.

— Аз съм Елизабет Джаксън — представи се възрастната жена от другата страна на домакинята. На години беше между Марджъри и баба Алсъп.

— Ти си водна вещица. — Усетих го веднага щом заговори.