Нощна сянка

— Така е. — Елизабет имаше стоманеносиви коса и очи, беше висока и стройна, за разлика от Марджъри, която беше ниска и закръглена. Докато повечето водни вещици от Съвета бяха жилави и плавни, Елизабет имаше отривистата яснота на планински поток. Почувствах, че винаги ще ми казва истината, дори когато не искам да я чуя.

— Елизабет е надарена ясновидка. Тя ще те научи на изкуството да гадаеш по кристали.

— Майка ми е била прочута с допълнителните си сетива — казах колебливо. — Бих искала да следвам нейните стъпки.

— Но тя не е имала огън в кръвта — заяви решително Елизабет. Веднага започна да ми казва истината. — Може и да не успееш да следваш майка си във всичко, Даяна. Огънят и водата са мощна комбинация, стига взаимно да не се унищожат.

— Ще се погрижим това да не се случи — обади се третата вещица и обърна очи към мен. Дотогава старателно избягваше погледа ми. Сега разбрах защо: в кафявите ѝ очи имаше златни искри и третото ми око уплашено се отвори. С допълнителното си зрение виждах ореола светлина около нея. Това трябваше да е Катрин Стрийтър.

— Ти имаш дори… дори по-голяма мощ от огнените вещици в Съвета — заекнах аз.

— Катрин е специална вещица — призна баба Алсъп. — Огнена магьосница с родители огнени магьосници. Това се случва рядко, защото и самата природа знае, че подобна светлина не може да се скрие.

Когато третото ми око се затвори, ослепено от трижди благословената вещица, Катрин сякаш избледня. Кестенявата ѝ коса помътня, очите ѝ угаснаха и лицето ѝ стана просто красиво, но незабележимо. Ала щом заговори, магическите ѝ способности отново блеснаха.

— Имаш в себе си повече огън, отколкото очаквах — каза тя замислено.

— Жалко, че не беше тук, когато пристигна Армадата — обади се Елизабет.

— Значи е вярно? Прочутият «английски вятър», който издухал испанските кораби от английските брегове, е бил причинен от вещици? — попитах. Беше част от магьосническата култура, но винаги го бях смятала за мит.

— Баба Алсъп беше най-полезна на Нейно Величество — заяви гордо Елизабет. — Ако и ти беше тук, мисля, че можехме да подпалим водата или поне да им пратим огнен дъжд.

— Да не прекаляваме — охлади въодушевлението баба Алсъп и вдигна ръка. — Даяна все още не е направила основната си магия на тъкачка.

— Основна магия ли? — удивих се аз. Още един нов термин след сборищата и Съвета.

— Основната магия разкрива дарбата на тъкачката. Заедно ще направим благословен кръг. В него временно ще пуснем силите ти на свобода, необременени от думи и желания — каза баба Алсъп. — Така ще разберем какви дарби имаш и в какво трябва да те обучим. Освен това ще открием твоя дух.

— Вещиците нямат дух. — Бях възприела още една от човешките заблуди, като почитането на дявола.

— Тъкачките имат — обясни спокойно баба Алсъп и посочи към сянката си. — Това е моят. Като всички духове, тя е продължение на дарбата ми.

— Не съм сигурна, че в моя случай е добре да имам дух — казах, като си мислех за изсъхналите дюли, обувките на Мери и пиленцето. — Имам си достатъчно тревоги.

— Затова трябва да направиш основната магия, за да се изправиш срещу най-дълбоките си страхове и да започнеш да правиш свободно заклинания. Все пак преживяването може да е мъчително. Има тъкачки, които влизат в кръга с гарвановочерни коси и го напускат със снежнобели — призна баба Алсъп.

— Но няма да е толкова съкрушително, както в нощта, когато кръвопиецът изостави Даяна и водата се надигна в нея — каза тихо Елизабет.

— Нито толкова самотно, както в нощта, когато е била затворена под земята — допълни Сюзана и потръпна.

Марджъри кимна със съчувствие.

— Или пък плашещо, както когато огнената вещица се опита да те разтвори — увери ме Катрин и пръстите ѝ станаха оранжеви от гняв.

— Луната ще е напълно скрита в петък. Сретение Господне е след няколко седмици. И влизаме в благоприятен период за магии, които подтикват децата към учение — отбеляза Марджъри. Лицето ѝ се сгърчи, когато се съсредоточи, за да извади необходимата информация от чудовищната си памет.

— Мислех, че това е последната седмица за змийски магии — каза Сюзана и извади малък алманах от джоба си.

Докато Марджъри и Сюзана обсъждаха подробности от вещерския календар, баба Алсъп, Елизабет и Катрин се взираха настойчиво в мен.

— Чудя се… — Баба Алсъп ме погледна неприкрито учудено и потупа с пръст устните си.

— Със сигурност не — заяви Елизабет тихо.

— Нали се разбрахме да не се изсипваме? — напомни Катрин. — Богинята ни е благословила достатъчно. — Когато каза това, в кафявите ѝ очи се появиха в бърза последователност зелени, златни, червени и черни искри. — Но може би…

— В алманаха на Сюзана всичко е объркано. Все пак решихме, че ако Даяна изтъче основната си магия следващия четвъртък при нарастваща луна, това ще вещае повече добро — каза Марджъри и плесна радостно с ръце.

— Уф — изохка баба Алсъп и запуши уши, за да се защити от вибрациите във въздуха. — По-внимателно, Марджъри, по-внимателно.