Нощна сянка

Устните ми се разтвориха от удивление, третото ми око прогледна и видях върха на стрелата да свети в златно и да излъчва топлината и натиска, необходими за изковаването ѝ. Огънят, заключен в него, искаше отново да лети свободно, но щеше да остане където си беше, ако аз не се отърсех от страха си. Издишах внимателно, за да направя място за вярата си. Дъхът ми мина по цялата дължина на стрелата и аз пуснах тетивата. Насочена правилно от дъха ми, стрелата полетя.

— Улучих. — Очите ми все още бяха затворени, но нямах нужда да ги отварям, за да разбера, че стрелата ми бе достигнала целта си.

— Успя. Въпросът е — как? — Матю взе лъка от ръцете ми, преди да го сваля.

— В стрелата бе заключен огън и тежестта на въздуха я държеше права. — Отворих очи.

— Усетила си стихиите точно както направи с водата в градината на Сара в Мадисън и слънчевите лъчи в дюлята в «Старата ложа». — Матю изглеждаше умислен.

— Понякога ми се струва, че светът е пълен с някакъв невидим потенциал, до който просто не мога да се докосна. Може би ако бях като Тетида и можех да променям формата си по своя воля, щях да знам какво да направя. — Посегнах към лъка и към нова стрела. Със затворени очи улучвах целта. Но щом се опитвах да надничам, стрелата или се насочваше в грешна посока, или падаше, преди да стигне сеното.

— Достатъчно за днес — каза Матю, докато разтриваше схванатото място до дясната ми лопатка. — Готвачът очаква тази седмица да завали. Може би не е зле да пояздим, докато още можем. — Готвача не само го биваше в печенето, но беше и доста добър метеоролог. Обикновено пращаше прогнозата си заедно с подноса със закуската.

Тръгнахме с конете през полето, а на връщане забелязахме огньове на открито. Сет-Тур бе осветен от факли. Тази вечер започваха сатурналиите, празниците на замъка. Обединителят на религиите Филип не искаше никой да се чувства отритнат, затова отдаваше еднакво значение и на римските, и на християнските традиции. Дори в цялата смесица се усещаше и атмосферата на скандинавския Йол[55], а това, бях сигурна, бе свързано с отсъстващия Галоуглас.

— Вие двамата не може да сте си омръзнали толкова бързо! — провикна се той от музикантската галерия, когато се върнахме. На главата си носеше великолепни рога, с които приличаше на странен хибрид между лъв и елен. — Не очаквахме да ви видим поне още две седмици. Но след като вече сте тук, можете да помогнете. Вземете звезди и луни и ги окачете навсякъде, където има празно място.

Голямата зала бе окичена със зеленина. Помещението миришеше и изглеждаше като гора. Бяха вкарани и няколко бъчви вино, от които пируващите да си наливат винаги когато им се прииска. Посрещнаха завръщането ни с наздравици. Отговарящите за украсата искаха Матю да се покатери по комина и да окачи клон на една от гредите. Той го направи толкова ловко, та личеше, че не му е за първи път.

Беше невъзможно да се устои на празничния дух и когато донесоха вечерята, ние двамата изявихме желание да сервираме на гостите. Беше ритуална размяна, в която слугите станаха господари, а господарите — техни слуги. Моят любимец Тома изтегли дългата клечка и седна на председателското място на тържеството като Властелин на безпорядъка. Настаниха го на мястото на Филип върху купчина възглавници. От горните етажи му донесоха безценна корона от злато, украсена с рубини, която той носеше като сценична бутафория. Каквото и глупаво желание да имаше Тома, Филип го изпълняваше, защото бе влязъл в ролята на дворцовия шут. Затова тази вечер трябваше да се впусне в романтичен танц с Ален (бащата на Матю сам пожела женската роля), да свири на флейта, с което докара кучетата до лудост, и да прави театър на сенките, а появата на драконите му по стената накара децата да се разпищят.

Филип не забрави и възрастните, организира сложни игри на късмета, за да има какво да правят, докато той забавляваше децата. На всеки даде по торба боб, за да се обзалага с него, и обеща кесия монети на събралия най-много зърна в края на вечерта. Находчивата Катрин направи голям удар, като предложи целувки срещу бобчета и аз бях готова да се обзаложа, че щеше да спечели голямата награда.

През цялата вечер виждах как Матю и Филип се търсят, разменят по някоя дума или си разказват шега. Когато накланяха глави един към друг — едната тъмна, а другата светла — разликата във външния им вид ме поразяваше. Но в много други отношения си приличаха. С всеки изминал ден неуморният висок дух на баща му смекчаваше някои от острите ръбове на Матю. Хамиш беше прав: Матю бе различен тук. Още по-прекрасен. И въпреки страховете ми в Мон Сен Мишел, той все още беше мой.

Матю усети погледа ми и се взря въпросително в мен. Аз се усмихнах и му пратих въздушна целувка през залата. Той сведе глава свенливо, но и доволно.

Около пет минути преди полунощ Филип свали покривката на предмет до камината.

— Боже, Филип се бе заклел, че ще накара този часовник отново да тръгне, но аз не му вярвах. — Матю дойде при мен, когато децата и възрастните радостно извикаха.