Нощна сянка

— Неродени, а не незаченати?

— Да — прошепна Изабо. — Филип винаги внимателно си е подбирал думите.

— Значи се опитва да ни каже нещо за Матю и Даяна.

Изабо се отпусна на дивана.

— Преди много, много време се носеха слухове за същества, които били по-различни — безсмъртни, но и много силни. Някъде около времето, когато е било подписано споразумението, се твърдеше, че вещица е родила бебе, което плачело с кървави сълзи като вампир. Винаги когато го правело, от морето духали страховити ветрове.

— Никога не съм чувала подобно нещо — каза Емили и се намръщи.

— Смяташе се за мит, легенда, създадена, за да всява страх сред свръхестествените същества. Малцина от нас си спомнят за нея и още по-малко вярват, че е истина. — Изабо докосна листчето в скута си. — Но Филип беше сигурен, че е вярна. Разбирате ли, той е държал детето в ръце и знае какво е било.

— Кое? — попита поразена Сара.

— Кръвопиец, роден от вещица. Бедното дете е умирало от глад. Семейството на вещицата взело момченцето от майката и отказало да го храни с кръв, смятали, че ако принудително го хранят само с мляко, то няма да стане като нас.

— Със сигурност Матю е чувал тази история — вметна Емили. — Разказала си му я заради изследванията му, ако не заради Даяна.

Изабо поклати глава.

— Не беше моя работа да му я разказвам.

— Ти и твоите тайни — подхвърли горчиво Сара.

— Ами ти и твоите тайни, Сара? — извика Изабо. — Вярваш ли наистина, че вещиците, същества като Сату и Питър Нокс, не знаят нищо за детето кръвопиец и неговата майка?

— Престанете и двете — сряза ги остро Емили. — Ако тази история е вярна и другите свръхестествени същества я знаят, тогава Даяна е в сериозна опасност. Както и Софи.

— И двамата ѝ родители са магьосници, а тя е демон — промълви Сара, като си мислеше за младата двойка, която се появи на прага им в Ню Йорк в деня преди Вси светии. Никой не разбираше каква бе ролята на двамата демони в цялата работа.

— Такъв е и съпругът на Софи, но дъщеря им е вещица. Тя и Натаниъл са още едно доказателство, че не разбираме как вещиците, демоните и вампирите се размножават и предават способностите си на децата си — каза разтревожена Емили.

— Софи и Натаниъл не са първите същества, които имат нужда да се пазят от Паството, Даяна и Матю също. Добре е, че са на безопасно място в миналото, а не тук. — Сара беше мрачна.

— Но колкото по-дълго останат в миналото, толкова по-вероятно става да променят настоящето — заключи Емили. — Рано или късно Даяна и Матю ще се издадат.

— Какво имаш предвид? — попита Изабо.

— Времето трябва да се нагласи, и то не по мелодраматичния начин, за който хората си мислят — да се избегнат войни и да се променят резултати от президентски избори. Става въпрос за малки неща като тази бележка, които ще започнат да изскачат тук и там.

— Аномалии — прошепна Изабо. — Филип все търсеше аномалии. Затова все още чета всички вестници. Стана ни навик да ги преглеждаме всяка сутрин. — Затвори очи, за да изгони спомена. — Той обожаваше спортната страница, разбира се, четеше и образователните статии. Филип се тревожеше какво ще учат децата на бъдещето. Основа стипендия за изучаване на гръцки и философия и правеше дарения на женски колежи. Винаги ми се е струвало странно.

— Търсил е Даяна — натърти Емили с убедеността на човек, благословен с допълнително сетиво.

— Може би. Веднъж го попитах защо толкова се вълнува от новините и какво толкова се надява да открие във вестниците. Филип каза, че ще го познае, като го види — каза Изабо. Усмихна се тъжно. — Обичаше мистериите и подхвърляше, че би искал да е детектив като Шерлок Холмс, ако има тази възможност.

— Трябва да се погрижим да намерим всички тези малки изкривявания във времето преди Паството — отсъди Сара.

— Ще кажа на Маркъс — съгласи се Изабо и кимна.

— Трябваше да кажеш на Матю за бебето от смесен произход. — Сара не можа да скрие упрека в гласа си.

— Синът ми обича Даяна и ако знаеше за детето, щеше да предпочете да ѝ обърне гръб, вместо да поставя нея и бебето в опасност.

— Семейство Бишъп не се плашат лесно, Изабо. Ако Даяна иска сина ти, ще намери начин да го има.

— Е, тя наистина го иска и те вече си принадлежат — изтъкна Емили. — Но не ще споделим тази новина само с Маркъс. Софи и Натаниъл също трябва да знаят.

Сара и Емили излязоха от библиотеката. Спяха в старата стая на Луиза дьо Клермон надолу по коридора. На Сара ѝ струваше, че в някои периоди от деня вътре ѝ мирише на Даяна.

Изабо остана в библиотеката, събра книгите и ги подреди по местата им. Когато стаята придоби отново нормалния си вид, тя се върна на дивана и взе бележката от съпруга си. В нея не пишеше нищо повече от това, което бе споделила с вещиците. Тя препрочете последните редове.

«Но стига за тези мрачни проблеми. Трябва да се пазиш, за да се насладиш на бъдещето с тях. Минаха два дни, откакто не съм ти напомнял, че държиш сърцето ми в ръцете си. Ще ми се да го правя непрекъснато, за да не го забравяш, нито името на мъжа, който ще те обича завинаги.»

Филип