Читаем Нощна сянка полностью

— Всичко при нас е невъзможно. — Свалих трепереща ръка към корема си.

Матю сплете пръсти с моите и най-накрая ме погледна в очите. Бях изненадана от това, което видях: страхопочитание, гордост и съвсем малко паника. След това се усмихна. На лицето изгря чиста радост.

— Ами ако не съм добър родител? — попитах несигурно. — Ти си бил баща, знаеш какво да правиш.

— Ще си прекрасна майка — увери ме той веднага. — Всичко, от което се нуждаят децата, е любов, някой по-възрастен да се поеме отговорността за тях и меко легло. — Матю премести преплетените ни ръце върху корема ми и нежно го погали. — С първите две ще се справим заедно. Последното е твоя грижа. Как се чувстваш?

— Физически съм малко уморена и замаяна. Емоционално — не знам откъде да започна. — Поех колебливо дъх. — Нормално ли е едновременно да съм уплашена, яростна и нежна?

— Да, както и развълнувана, разтревожена и ужасена до смърт — добави той тихо.

— Знам, че е абсурдно, но непрекъснато се тревожа да не би магическите ми способности да наранят бебето, макар че хиляди вещици раждат всяка година. — Но те не са омъжени за вампири.

— Това не е нормално зачатие — каза Матю, сякаш бе прочел мислите ми. — Въпреки това не мисля, че имаш основание да се тревожиш. — През погледа му премина сянка. Направо го видях как прибави още една тревога към списъка си.

— Не искам да казваме на никого. Не още. — Спомних си стаята зад онази врата. — Можеш ли да добавиш още една тайна към живота си, поне за малко?

— Разбира се — веднага се съгласи той. — Бременността ти няма да си проличи още месеци. Но Франсоаз и Пиер ще разберат веднага по миризмата ти, ако вече не са. Хенкок и Галоуглас — също. За щастие вампирите обикновено не задават лични въпроси.

Засмях се тихо.

— Излиза, че аз ще издам тайната. Ти си страхотен закрилник, по поведението ти никой няма да се досети какво крием.

— Не бъди толкова сигурна — поклати глава той и се усмихна широко. Стисна пръстите ми. Това беше определено закрилнически жест.

— Ако продължаваш да ме докосваш така, хората бързичко ще се досетят — укорих го малко сприхаво и прокарах пръсти по рамото му. Той потрепери, а аз се усмихнах. — Не бива да трепериш, когато те докосва нещо топло.

— Не затова потреперих. — Матю се изправи и скри светлината от свещите.

Сърцето ми прескочи. Той се усмихна, като чу леката промяна в пулса ми, и ме повлече към леглото. Свалихме си дрехите, хвърлихме ги на пода, където те образуваха две бели петна, привличащи сребристата светлина, струяща през прозорците.

Докосването на Матю бе леко като перце, докато движеше ръце по малките промени, които вече се извършваха в тялото ми. Застоя се по всеки сантиметър изтръпнала плът, но хладният му допир увеличаваше копнежа, вместо да го потушава. Всяка негова целувка беше сложна като чувствата ни към това да имаме общо дете. Но в същото време думите, които шепнеше в мрака, ме окуражаваха да се съсредоточа само в него. Когато вече не можех да чакам повече, Матю влезе в мен и започна да се движи бавно и нежно, точно както ме целуваше.

Извих гръб в опит да увелича контакта между нас и Матю застина. Тази моя поза му помогна да стигне до входа на утробата ми. И в този кратък миг, в тази частица вечност баща, майка и дете бяха толкова близо, колкото изобщо е възможно за три същества.

— Цялото ми сърце, целият ми живот — обеща той и продължи да се движи в мен.

Извиках и Матю ме притисна, докато спра да треперя. След това започна да ме целува, като тръгна от вещерското ми трето око, продължи с устните, шията, гърдите, слънчевия сплит, пъпа и завърши с корема.

Взря се в мен, поклати глава и се ухили като хлапак.

— Направихме дете — извика, обезумял от щастие.

— Да — съгласих се аз и се усмихнах в отговор.

Матю се пъхна между бедрата ми и ги разтвори. Уви едната си ръка около коляното ми, а с другата прегърна другия ми крак, след това отпусна глава на корема ми като на възглавница и въздъхна доволно. Напълно притихнал се заслуша в движението на кръвта, която сега хранеше нашето дете. Когато го чу, вдигна глава и очите ни се срещнаха. Той се усмихна искрено и ослепително, след това продължи да слуша.

Под светлината на свещите в сумрака на коледната сутрин усетих тихата сила, която идваше от споделянето на любовта ни с още едно същество. Вече не бях самотен метеор, който се движи през времето и пространството, бях част от сложна планетарна система. Имах нужда да се науча как сама да излъчвам гравитация, докато ме привличат по-големи и по-силни от мен тела. Или с други думи — Матю, семейство Дьо Клермон и нашето дете, както и Паството, можеха да ме извадят от орбита.

Времето, което прекарах с майка си, беше прекалено кратко, но за седем години тя успя да ме научи на много неща. Помнех безусловната ѝ любов, прегръдките, които сякаш траеха с дни, как винаги беше права, когато имах нужда да е права. Както казваше Матю: децата се нуждаят от любов, надежден източник на спокойствие и възрастен, готов да поеме отговорността за тях.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Купеческая дочь замуж не желает
Купеческая дочь замуж не желает

Нелепая, случайная гибель в моем мире привела меня к попаданию в другой мир. Добро бы, в тело принцессы или, на худой конец, графской дочери! Так нет же, попала в тело избалованной, капризной дочки в безмагический мир и без каких-либо магических плюшек для меня. Вроде бы. Зато тут меня замуж выдают! За плешивого аристократа. Ну уж нет! Замуж не пойду! Лучше уж разоренное поместье поеду поднимать. И уважение отца завоёвывать. Заодно и жениха для себя воспитаю! А насчёт магии — это мы ещё посмотрим! Это вы ещё земных женщин не встречали! Обложка Елены Орловой. Огромное, невыразимое спасибо моим самым лучшим бетам-Елене Дудиной и Валентине Измайловой!! Без их активной помощи мои книги потеряли бы значительную часть своего интереса со стороны читателей. Дамы-вы лучшие!!

Ольга Шах

Фантастика / Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Самиздат, сетевая литература / Попаданцы / Фэнтези