Нощна сянка

— Не може да е станало време да си тръгвам. Не още — протестирах аз. — Мери има един ръкопис…

— Матю познава книгата, защото брат му ми я даде. Ала след като вече има образована съпруга, може би съжалява — подхвърли Мери през смях. — В зимната градина ни чакат закуски и напитки.

— Много мило от твоя страна, Мери — каза Матю и ме целуна по бузата за поздрав. — Очевидно вие двете още не сте стигнали до етапа с оцета. Миришете на сулфат и магнезиев окис.

Оставих неохотно книгата и се измих, докато Мери довършваше записките си за днешната работа. Когато се настанихме в зимната градина, Хенри вече не можеше да сдържа вълнението си.

— Време ли е вече? — попита той графинята и се размърда на стола си.

— Обичаш да даваш подаръци също като младия Уилям — засмя се тя. — С Хенри сме приготвили подарък за вас за новата година и за сватбата ви.

А ние не бяхме донесли нищо за тях. Погледнах Матю с неудобство.

— Желая ти късмет, Даяна, ако смяташ да се състезаваш с Мери и Хенри в подаръците — каза той тъжно.

— Глупости — махна с ръка Мери. — Матю спаси живота на брат ми Филип и имението на Хенри. Никакви подаръци не могат да се отплатят за това. Не ни разваляйте удоволствието с подобни приказки. По традиция на младоженците се дават подаръци, а е и Нова година. Какво подари на кралицата, Матю?

— След като тя прати на горкия крал Джеймс още един часовник, за да му припомни да прекарва кротко времето, аз реших да ѝ подаря кристален пясъчен часовник. Мислех, че ще е добро напомняне за относителната ѝ смъртност.

Хенри го погледна с ужас.

— Не, не си го направил!

— Мислех си го в миг на гняв — призна Матю. — Подарих ѝ бокал, разбира се, като всички останали.

— Не забравяй нашия подарък, Хенри — напомни Мери, която вече бе станала нетърпелива колкото него.

Хенри извади кадифена торбичка и ми я подаде. Аз си поиграх с връзките ѝ и най-накрая извадих от нея тежък медальон на също така масивна верижка. Лицевата му страна беше филигранно изработена, обсипана с рубини и диаманти и на нея беше изобразена луната на Матю със звезда в средата. Обърнах го и ахнах пред изящния седеф и цветята и виещите се лози по него. Отворих го внимателно и срещу мен се появи портрет на Матю.

— Господин Хилард направи първоначалните скици, докато беше тук. По празниците е толкова зает, че се наложи помощникът му Айзък да помогне с изрисуването — обясни Мери.

Стиснах миниатюрата в ръката си и я залюлях. Матю бе нарисуван така, както изглеждаше у дома, когато работеше до късно вечер в кабинета си до спалнята. Ризата му бе отворена на шията и поръбена с дантела, срещаше погледа на гледащия с вдигната дясна вежда в познатата комбинация от сериозност и ирония. Черната му коса бе отметната назад, но в обичайния си безпорядък, а дългите пръсти на лявата му ръка държаха медальон. Това беше изненадващо правдив и еротичен за времето си портрет.

— Харесва ли ти? — попита Хенри.

— Обожавам го — промълвих, неспособна да откъсна поглед от новото си съкровище.

— Айзък е доста по-… дързък в композициите си от своя учител, но когато му казах, че е сватбен подарък, той ме убеди, че подобен медальон ще си остане специалната тайна на съпругата и би могъл да разкрива по-личен, а не толкова публичен образ на мъжа ѝ. — Мери погледна през рамото ми. — Приликата е поразителна, но ми се ще господин Хилард да се научи по-добре да рисува човешката брадичка.

— Идеален е, ще го нося винаги.

— А това е за теб — каза Хенри и подаде на Матю същата торбичка. — Хилард сметна, че може да го покажеш на някого или да го носиш в двореца, затова е някак си по-… ъъъ… предпазлив.

— Това да не е медальонът, който Матю държи в моята миниатюра? — попитах и посочих характерния млечен камък в простата златна рамка.

— Така мисля — каза тихо той. — Това лунен камък ли е, Хенри?

— И то много древен — изтъкна гордо Хенри. — Беше сред моите вещи и исках да ти го дам. Виж, има изображение на богинята Диана.

Миниатюрата вътре беше по-прилична, но въпреки това поразително неофициална. Бях облечена в червеникавокафявата рокля с гарнитура от черно кадифе. Лицето ми бе обградено от нежна яка, която не покриваше блестящите перли на шията ми. И точно прическата даваше да се разбере, че това е интимен подарък, подходящ за новия ми съпруг. Косата ми се спускаше по раменете и гърба ми като див водопад от червеникавозлатисти къдрици.

— Синият фон подчертава очите на Даяна. А във формата на устните ѝ има голяма прилика. — Матю също бе очарован от подаръка си.

— Поръчах им поставка — каза Мери и даде знак на Джоан, — за да ги държите в нея, когато не ги носите. — Беше плитка кутия с две овални ниши, облицовани с черно кадифе. Двата медальона прилягаха идеално в тях и така приличаха на два портрета.

— Много мило от страна на Мери и Хенри да ни направят тези подаръци — сподели Матю по-късно, когато се прибрахме в «Еленът и короната». Прегърна ме изотзад и сплете пръсти на корема ми. — Дори нямах време да те снимам. Не съм си представял, че първият твой портрет, който ще притежавам, ще е дело на Никълъс Хилард.