Нощна сянка

— Значи бащата е мъртъв — по естествени причини или от твоята ръка — заключи свещеникът. — В такъв случай детето на вещицата ще се присъедини към моята общност, когато се роди. Майка му пък ще стане мое дете още сега.

— Не — повтори Матю. — Няма да стане.

— И колко дълго смяташ, че двамата ще оцелеете извън Лондон, когато останалите от Паството чуят за тези прегрешения? — Хабърд поклати глава. — Жена ти ще е в безопасност, ако стане член на моето семейство и двамата повече не си обменяте кръв.

— Няма да подлагаш Даяна на извратената си церемония. Кажи на «децата» си, че тя ти принадлежи, щом трябва, но няма да пиеш от кръвта ѝ, нито от тази на детето ѝ.

— Няма да лъжа поверените ми души. Защо, синко? Тайните и враждебността са единствените ти реакции, когато Бог ти изпрати предизвикателство. А те водят само до разрушение. — Гласът на Хабърд потрепери. — Бог дава спасение на тези, които вярват в нещо по-голямо от тях самите.

Преди Матю да успее да му отговори, аз го хванах за ръката, за да го накарам да млъкне.

— Извинявайте, отче Хабърд — казах. — Ако правилно съм разбрала, семейство Дьо Клермон е изключено от вашата опека?

— Така е, госпожо Ройдън. Но вие не сте част от семейство Дьо Клермон. Просто сте омъжена за един от тях.

— Грешите — заявих, като продължих да стискам здраво ръкава на съпруга си. — Чрез кръвна клетва съм дъщеря на Филип дьо Клермон, както и съпруга на Матю. Аз съм два пъти член на семейството и нито аз, нито детето ми някога ще ви наричат татко.

Андрю Хабърд изглеждаше като ударен от гръм. Докато сипех наум благословии върху Филип, задето винаги беше три стъпки преди всички ни, раменете на Матю най-накрая се отпуснаха. Макар и далеч във Франция, баща му бе осигурил безопасността ни.

— Проверете ако искате. Филип беляза челото ми ето тук — казах и докоснах мястото между веждите си, където беше магическото ми трето око. То в момента спеше, не беше никак заинтригувано от вампирите.

— Вярвам ви, госпожо Ройдън — продума накрая Хабърд. — Никой не би имал нахалството да лъже за нещо подобно в божия дом.

— Тогава може би ще ми помогнете. Аз съм в Лондон и търся помощ от някого, който владее добре магиите и заклинанията. Кое от вашите деца ще ми препоръчате за тази задача? — Молбата ми изтри самодоволната усмивка на Матю.

— Даяна — изръмжа той.

— Баща ми би бил много доволен, ако ми помогнете — продължих спокойно, без да му обръщам внимание.

— И как ще се изрази това доволство? — Андрю Хабърд също бе ренесансов принц и се интересуваше от всички стратегически преимущества, които можеше да спечели.

— Първо, баща ми ще е доволен да разбере, че сме прекарали новогодишната нощ спокойно у дома — натъртих и срещнах погледа му без да трепна. — Всичко друго, което му пиша в следващото си писмо, ще зависи от вещицата, която изпратите в «Еленът и короната».

Хабърд обмисли предложението ми.

— Ще обсъдя нуждите ви с децата си и ще реша кой ще ви свърши най-добра работа.

— Когото и да прати, той ще ни шпионира — предупреди ме Матю.

— Ти също си шпионин — отбелязах. — Уморих се. Искам да си вървя у дома.

— Работата ни тук приключи, Хабърд. Вярвам, че Даяна, също като всички членове на семейство Дьо Клермон, е в Лондон с твое одобрение.

— Дори и вие трябва да внимавате в този град — извика след нас Хабърд. — Не го забравяйте, госпожо Ройдън.

Матю и Галоуглас разговаряха тихо по обратния път към дома ни, но аз мълчах. Отказах помощ, като слизах от лодката, и се заизкачвах по Уотър Лейн, без да ги чакам. Но въпреки това Пиер стигна преди мен до прохода на «Еленът и короната», а Матю се озова до рамото ми. Вътре ни чакаха Уолтър и Хенри. Те веднага скочиха на крака, когато влязохме.

— Слава богу! — възкликна Уолтър.

— Дойдохме веднага щом чухме, че сте в беда. Джордж е болен и е на легло, не успяхме да намерим нито Кит, нито Том — обясни Хенри като местеше тревожно поглед от мен на Матю.

— Съжалявам, че ви повиках. Безпокойството ми е било прибързано — извини се Матю и свали със замах наметалото от раменете си.

— Ако е нещо, което се отнася до ордена… — започна Уолтър, като хвърли поглед към наметалото.

— Не е — увери го Матю.

— Отнася се за мен — намесих се. — И преди да измислите нов план, обречен на провал, разберете едно: вещиците са моя грижа. Матю е под наблюдение, и то не само от Андрю Хабърд.

— Той е свикнал с това — вметна дрезгаво Галоуглас. — Не обръщай внимание на любопитковците, лельо.

— Трябва да си намеря учител, Матю — продължих аз. Ръката ми се спусна надолу към мястото, където корсажът ми покриваше корема. — Никоя вещица няма да се престраши да се раздели с тайните си, докато някой от вас е замесен. В тази къща влизат само кръвопийци, философи и шпиони. Което означава, че всеки може да ни предаде. Бъруик може и да ви се струва далеч, но паниката се разпространява.

Погледът на Матю беше леден, но поне ме слушаше.

— Ако си поръчаш вещица, тя ще дойде. Матю Ройдън винаги постига каквото иска. Но вместо помощ, ще получим още едно представление като на вдовицата Бийтън. Не това ми трябва.