Нощна сянка

— Ехей, млади Джак. — Галоуглас го улови за яката, когато момчето се втурна в стаята. Джак обаче беше професионален крадец и от подобна забавяща тактика нямаше особена полза, когато бе надушил нещо ценно. Свлече се на пода като парцалена кукла и остави сакото си в ръцете на Галоуглас, след което скочи към елена.

— Това играчка ли е? За мен? Защо жената няма никакви дрехи? Не ѝ ли е студено?

Въпросите се сипеха в непрестанен порой. Тереза, която си падаше по зрелищата толкова, колкото и всяка друга жена от Мала Страна, дойде да види каква е цялата тази суматоха. Ахна при вида на голата жена в кабинета на работодателя си и закри с длан очите на Джак.

Викингът се загледа в гърдите на статуята.

— Да, Джак. Ако питаш мен, определено ѝ е студено. — Забележката му спечели перване по главата от Тереза, която решително продължаваше да закрива очите на гърчещото се дете.

— Това е автоматон, Джак — обясни Матю, докато посягаше към устройството. Когато го взе, главата на елена се отвори, и разкри кухина вътре. — Пускат го по масата на императора. Когато спре, най-близкият до него трябва да пие от шията на елена. Защо не покажеш на Ани какво може да прави?

Той върна главата на мястото ѝ и предаде безценния предмет на Галоуглас. После ме погледна сериозно.

— Трябва да поговорим.

Галоуглас подкара Джак и Тереза към вратата с обещания за гевреци и пързалка.

— Намираш се на опасна територия, любов моя. — Матю прокара пръсти през косата си — жест, който неизменно го правеше още по-хубав. — Казах на Паството, че статутът ти на моя съпруга е удобна измислица, която може да те защити от обвинения във вещерство и да ограничи лова на вещици на Бъруик в пределите на Шотландия.

— Но нашите приятели и твоите събратя вампири знаят, че има и нещо повече — уточних. Вампирското обоняние не лъжеше, а уникалната миризма на Матю ме обгръщаше цялата. — И вещиците са наясно, че във връзката ни има нещо повече дори от онова, което вижда третото им око.

— Може би, но Рудолф не е нито вампир, нито вещица. Императорът несъмнено е бил уверен от свои източници в Паството, че между нас няма връзка. А това означава, че нищо не му пречи да тича след теб. — Пръстите му докоснаха бузата ми. — Аз обаче не деля, Даяна. И ако Рудолф отиде прекалено далеч…

— Ще го държиш изкъсо. — Поставих длан върху неговата. — Знаеш, че няма да допусна да бъда прелъстена от императора на Свещената Римска империя или от когото и да било другиго. Трябва ни Ашмол 782. На кого му пука, че Рудолф зяпа гърдите ми?

— Зяпането мога да преживея. — Матю ме целуна. — Трябва обаче да знаеш още нещо, преди да идеш да благодариш на императора. От известно време Паството удовлетворява апетита на Рудолф за жени и причудливи дрънкулки, за да спечели съдействието му. Ако императорът пожелае да те има и отнесе въпроса към другите осем членове, тяхното решение няма да бъде в наша полза. Паството ще те предаде, защото не може да си позволи да остави Прага да попадне в ръцете на хора като архиепископа на Трир и неговите приятели йезуити. Освен това Паството не иска Рудолф да се превърне във втори крал Джеймс. Прага може и да прилича на оазис за странните. Но, подобно на всички оазиси, убежището ѝ е мираж.

— Разбирам — кимнах. Защо всичко свързано с Матю трябваше да бъде така оплетено? Начинът ни на живот ми напомняше за оплетените панделки в кутията ми за магии. Колкото и да ги разплитах, отново се оплитаха.

Той ме пусна.

— Вземи Галоуглас със себе си, когато тръгнеш за двореца.

— Ти няма ли да дойдеш? — Предвид тревогите му бях изумена, че ще ме остави извън полезрението си.

— Не. Колкото повече Рудолф ни вижда заедно, толкова по-силни ще станат апетитът и алчността му. Пък и има шанс Галоуглас да успее да се добере до лабораторията на Кели. Племенникът ми е далеч по-чаровен от мен. — Матю се ухили, но изражението му изобщо не успя да разсее мрака в очите му.

Галоуглас твърдеше, че имал план, който ще попречи на Рудолф да остане насаме с мен и в същото време ще покаже публично благодарността ми. Едва когато чух камбаните да отброяват три следобед, започнах да разбирам какво включва този негов план. Навалицата под заострените арки на страничния вход на катедралата «Свети Вит» потвърдиха подозренията ми.

— Ето го и Сигизмунд — каза Галоуглас, наведен към ухото ми. Звънът на камбаните бе оглушителен и едва го чух. Когато го погледнах неразбиращо, той посочи нагоре към златните перила на камбанарията. — Сигизмунд. Голямата камбана. По нея разбираш, че си в Прага.

«Свети Вит» беше същински наръчник по готическа архитектура с нейните контрафорси и островърхи кули. Видът ѝ беше още по-внушителен в тъмния зимен следобед. Вътрешното пространство бе огромно и ярките свещи бяха като светещи искрици в сумрака. Отвън се беше стъмнило дотолкова, че разноцветните стъкла и ярките стенописи почти с нищо не можеха да разведрят тежката потискаща атмосфера. Галоуглас се погрижи да застанем под една стойка за факли.