Нощна сянка

— Жербер. — Гласът на Матю беше безизразен.

Кели кимна.

— Дойде, докато Дий още беше в Прага. Задаваше въпроси и си вреше носа в работата ми. Рудолф го остави да се позабавлява с една от вещиците от Стария град, седемнайсетгодишно момиче, много хубаво, с червена коса и сини очи, също като жена ти. Оттогава никой не я е виждал. Но през онази Валпургиева нощ лумна чудесен огън. На Жербер бе оказана честта да го запали. — Кели премести погледа си върху мен. — Чудя се дали ще си имаме огън и тази година?

Споменаването на древната традиция да се гори вещица в чест на настъпващата пролет бе последната капка за Матю. Кели се озова наполовина навън от прозореца, преди да осъзная какво точно става.

— Погледни надолу, Едуард. Не е много високо. Боя се, че ще оцелееш, макар че може и да счупиш някоя кост. В такъв случай ще те взема и ще те кача горе в спалнята ти. Несъмнено там също има прозорец. Рано или късно ще намеря достатъчно високо място, така че при падането тялото ти да се пречупи на две. Дотогава обаче всяка костица ще бъде натрошена и ще си ми казал всичко, което искам да знам. — Матю обърна черните си очи към мен, когато се изправих. — Седни. На стола. — Пое дълбоко дъх. — Моля те.

Подчиних се.

— Книгата на Дий трептеше от сила. Надуших я веднага, когато я свали от рафта в Мортлейк. Той изобщо не подозираше за значението ѝ, но аз разбрах. — Кели говореше толкова бързо, че почти не му се разбираше. Когато спря да си поеме дъх, Матю го разтърси. — Принадлежала на вещера Роджър Бейкън, който я смятал за безценно съкровище. Името му е изписано на титулната страница, заедно с думите Verum Secretum Secretorum.

— Но тя няма нищо общо със Secretum — казах, мислейки си за популярния средновековен труд. — Онова е енциклопедия. А тази има алхимични илюстрации.

— Илюстрациите са само параван пред истината — изхриптя Кели. — Именно затова Бейкън я е наричал «Истинската тайна на тайните».

— Какво пише в нея? — попитах и отново се изправих от вълнение. Този път Матю не нареди да седна, вместо това вкара Кели отново вътре. — Успяхте ли да разчетете думите?

— Може би — смотолеви Кели, като оправяше робата си.

— Не е успял. — Матю го пусна с отвращение. — Надушвам двуличието през страха му.

— Написана е на чужд език. Дори рави Льов не можа да я разчете.

— Значи махаралът[89] е виждал книгата? — Матю беше застинал нащрек, както изглеждаше винаги, преди да скочи.

— Явно не си питал рави Льов за нея, когато беше в еврейския квартал да издириш вещицата, създала онова глинено създание, което наричат голем. Както не си намерил виновницата и творението ѝ. — Кели го изгледа с презрение. — Дотук с прочутата ти власт и влияние. Не можеш дори да изплашиш евреите.

— Не мисля, че думите са на иврит — намесих се, спомняйки си бързо движещите се символи, които бях зърнала в палимпсеста.

— Не са. Императорът извика рави Льов в двореца, за да се увери.

Кели беше разкрил повече, отколкото бе възнамерявал. Погледът му се насочи към бастуна и нишките около него се загърчиха и заизвиваха. Представих си го как вдига бастуна, за да удари някого. Какво беше намислил?

И тогава осъзнах — възнамеряваше да удари мен. От гърлото ми се изтръгна нечленоразделен звук и когато вдигнах ръка, бастунът на Кели полетя право към нея. Ръката ми за момент се превърна в клон, след което възвърна обичайната си форма. Замолих се всичко да се е случило твърде бързо, за да е видял промяната. Изражението на лицето му разкри, че надеждите ми са напразни.

— Внимавай императорът да не те види да правиш това — подсмихна се Кели. — Ще те заключи някъде като поредното причудливо зрелище. Казах ти всичко, което искаше да знаеш, Ройдън. Отзови псетата на Паството.

— Не мисля, че мога да го направя — сви рамене Матю, като вземаше бастуна от мен. — Ти не си безобиден, каквото и да си мисли Жербер. Ще те оставя обаче на мира. Засега. Внимавай да не привлечеш отново вниманието ми и може да доживееш до лятото.

Той захвърли бастуна в ъгъла.

— Лека нощ, господин Кели — сбогувах се и взех наметалото си. Исках час по-скоро да се махна от демона.

— Наслаждавай се на краткото си време под слънцето, вещице. Хубавите дни минават бързо в Прага. — Кели не помръдна от мястото си, докато двамата с Матю слизахме по стълбите.

И на улицата усещах побутващите му погледи. А когато погледнах назад към «Магарето и яслите», извитите и накъсани нишки, свързващи Кели със света, потръпнаха злобно.

29.

След дни внимателни преговори Матю успя да уреди среща с рави Юда Льов. За да намери време за нея, Галоуглас трябваше да отмени ангажиментите ми в двора, като обясни, че съм се разболяла.