Нощна сянка

За съжаление обяснението му привлече вниманието на императора и къщата се напълни с лекарства — terra sigillata, глината с чудодейните лечебни свойства; безоарни камъни, събрани от жлъчните мехури на кози, които предпазваха от отрова; чаша от рог на еднорог с една от семейните рецепти на императора за електуарий[90]. Рецептата включваше печене на яйце в шафран, стриването му на прах със синапено семе, ангелика, хвойна, камфор и няколко други мистериозни субстанции, и превръщането на праха в паста с петмез и лимонов сок. Рудолф изпрати и д-р Хайек да я приготви. Аз обаче уведомих имперския лекар, че нямам никакво намерение да поглъщам подобна разваляща апетита смес.

— Ще уверя императора, че ще се оправите — иронично рече той. — За щастие Негово Величество е твърде загрижен за собственото си здраве, за да рискува да се разходи по «Споренгасе» и да провери лично прогнозата ми.

Благодарихме му многословно за дискретността и го изпратихме у дома с едно от печените пилета, които ни бяха доставили от кралската кухня с надеждата да възвърнат апетита ми. Изхвърлих в огъня вървящата с него бележка («Ich verspreche Sie werden nicht hungem. Ich halte euch zufrieden. Rudolf»[91]), след като Матю ми обясни, че думите са подбрани по такъв начин, че не е ясно дали става въпрос за пилето, или за някакъв друг глад.

Докато пресичахме река Молдау[92] на път за Стария град, за първи път ми се отвори възможност да се сблъскам с оживлението на градския център. Обиграни търговци сключваха сделки в аркадите под къщи на по три и четири етажа, които се издигаха плътно една до друга покрай виещите се улички. Когато продължихме на север, градът се промени. Къщите станаха по-малки, жителите бяха по-бедно облечени, магазините не изглеждаха така процъфтяващи. Пресякохме една широка улица и минахме през портата на еврейския квартал. Над пет хиляди евреи живееха в малкото пространство, притиснато между индустриалната част покрай реката, главния площад на Стария град и един манастир. Кварталът беше претъпкан — невъобразимо претъпкан дори по стандартите на Лондон. Къщите бяха не толкова построени, колкото растяха, сякаш всяка постройка се развиваше органически от стените на някоя друга, подобно на камерите на черупката на охлюв.

Открихме рави Льов, след като минахме по дълъг криволичещ маршрут, който ме накара да закопнея за торба с трохи, по които да намеря обратния път. Жителите хвърляха предпазливи погледи към нас, но не смееха да ни поздравят. Онези, които го правеха, наричаха Матю «Гавриил». Това бе едно от многото му имена и използването му тук показваше, че съм се озовала в една от заешките му дупки и в скоро време ще се срещна с още една от миналите му самоличности.

Когато се озовах пред любезния господин, известен като махарал, разбрах защо Матю говори за него с почит. Рави Льов излъчваше същото тихо усещане за власт, което бях забелязала и у Филип. В сравнение с неговото достойнство грандиозните жестове на Рудолф и сприхавостта на Елизабет изглеждаха смешни. И всичко това бе още по-поразително в тази епоха, когато грубата сила бе обичайният метод за налагане на една воля над други. Репутацията на махарала се основаваше на учеността и ума, а не на физическата сила.

— Махаралът е един от най-чудесните хора, живели някога — беше ми казал Матю, когато го помолих да ми разкаже повече за Юда Льов. Като знаех откога Матю бродеше по тази земя, това бе голямо признание.

— Гавриил, мислех си, че двамата с теб сме приключили — строго рече рави Льов на латински. Изглеждаше и говореше досущ като директор на училище. — Не ти казах името на вещицата, която направи голема, няма да ти го кажа и сега. — Рави Льов се обърна към мен. — Съжалявам, фрау Ройдън. Съпругът ви ме накара да забравя за обноските си. За мен е удоволствие да се запозная с вас.

— Не съм дошъл заради голема — изтъкна Матю. — Днес съм тук по частна работа. Във връзка с една книга.

— За коя книга става въпрос? — Макар че махаралът дори не мигна, раздвижването на въздуха около мен намекваше за някаква по-недоловима реакция от негова страна. След срещата с Кели бях осъзнала, че магията ми трепти, сякаш е потопена в невидимо течение. Моят огнедишащ дракон се размърдваше. И нишките около мен избухнаха в цветове, осветяваха някой предмет, човек или маршрут по улиците, сякаш се опитваха да ми кажат нещо.

— За един том, който съпругата ми откри в един университет далеч оттук — обясни Матю.

Изненадах се, че е така откровен. Рави Льов също се изненада.

— А, значи днес ще сме честни един към друг. По-добре да продължим на някое по-спокойно местенце, за да се насладя на изживяването. Да идем в кабинета ми.