Нощна сянка

— Никой. Той е вътре, прави се на незаинтересован, макар че настояваше да яздим все едно ни гони самият Цербер. И ти трябва да влезеш. — Матю започна да раздава кратки заповеди на френски, разпращаше ококорените слуги във всички посоки, докато накрая остана само един вампир в подножието на виещо се като тирбушон стълбище, което водеше към вратата на замъка. Отново бях разтърсена от сблъсъка на минало и настояще, когато си спомних как се качвах по каменните стълби, които още не бяха построени, и се срещнах с Изабо за първи път.

— Ален. — Изражението на Матю се смекчи от облекчение.

— Добре дошъл у дома. — Вампирът говореше на английски. Когато се приближи с леко накуцване, го разгледах по-подробно: посивяла коса, бръчици около милите му очи, жилава фигура.

— Благодаря, Ален. Това е съпругата ми Даяна.

— Мадам Дьо Клермон. — Ален се поклони, но остана на почтително разстояние.

— Радвам се да се запознаем, Ален. — Не се познавахме, но вече свързвах името му със силна лоялност и подкрепа. Точно на него Матю се бе обадил посред нощ, за да се увери, че в Сет-Тур през 21-ви век ме очаква храна.

— Баща ти те очаква — каза Ален и отстъпи, за да минем.

— Кажи да пратят храна в покоите ми, нещо просто. Даяна е уморена и гладна. — Матю подаде на Ален ръкавиците си. — Ще се видя с него веднага след като я настаня.

— Той очаква и двама ви. — Ален се постара изражението му да остане безстрастно. — Внимавайте със стълбите, мадам. Стъпалата са заледени.

— Нима? — Матю вдигна поглед към централната квадратна кула и стисна устни. Хвана ме здраво за лакътя и аз без проблеми поех по стълбите. Но краката ми толкова силно трепереха след изкачването, че на входа се спънах в една неравна плоча. Това бе достатъчно Матю да кипне.

— Филип се държи неразумно — тросна се той, докато ме прихващаше през кръста. — Тя е пътувала дни наред.

— Заповедите му бяха съвсем ясни, сър. — Строгата официалност на Ален беше предупреждение.

— Няма нищо, Матю. — Свалих качулката и огледах голямата зала. Нямаше ги доспехите и пиките, които бях видяла през 21-ви век. Вместо тях видях резбован дървен параван, който пазеше от течението, когато вратата се отвореше. Нямаше ги и фалшивите средновековни декорации, кръглата маса, порцелановата купа. Когато топлият въздух от камината се смесваше с по-студения отвън, гоблените на каменните стени се поклащаха. Останалото пространство бе запълнено от две дълги маси с ниски пейки от двете страни. Между тях сновяха мъже и жени и редяха чинии и чаши за вечеря. Имаше място да се съберат десетина-дванайсет души. Галериите горе сега не бяха празни, а пълни с музиканти, които настройваха инструментите си.

— Невероятно. — Въздъхнах, устните ми бяха изтръпнали.

Студени пръсти сграбчиха брадичката ми и я завъртяха.

— Ти си посиняла — установи Матю.

— Ще донеса мангал за краката ѝ и греяно вино — обеща Ален. — И ще хвърлим още дърва в огъня.

Появи се топлокръвно човешко същество и ми взе наметалото. Матю се обърна рязко към помещението, което познавах като стаята за закуска. Заслушах се, но не чух нищо.

Ален поклати глава извинително.

— Той не е в добро настроение.

— Очевидно. — Матю сведе очи. — Филип ни вика. Сигурна ли си, Даяна? Ако не искаш се виждаш с него тази вечер, ще посрещна сам гнева му.

Нямаше да оставя Матю сам на първата среща с баща му след шест десетилетия. Той бе до мен, когато се изправях срещу собствените си призраци, щях да направя същото за него. След това щях да си легна и смятах да остана в леглото до Коледа.

— Да вървим — казах решително и вдигнах полата си.

Сет-Тур бе прекалено стар замък и нямаше съвременни удобства, като коридори например, затова се провряхме под арката вдясно от камината и влязохме в ъгъл от залата, който един ден щеше да се превърне в големия салон на Изабо. Не беше претъпкано с изящни мебели, обзавеждането носеше същата строгост, която бях видяла на всички други места по време на пътуването. Тежките дъбови мебели трудно се крадяха и можеха да издържат при битки, както свидетелстваше дълбоката диагонална резка на раклата.

Оттам Ален ни заведе в стаята, в която с Изабо един щяхме да закусваме сред теракотени стени на маса, отрупана с глинени съдове и тежки сребърни прибори. Никак не приличаше на стаята в сегашното ѝ състояние, в нея имаше само маса и стол. Плотът на масата бе покрит с книжа и приспособления за писане. Нямах много време да оглеждам, защото веднага тръгнахме нагоре по изтъркано каменно стълбище към непозната за мен част от замъка.

Стълбите рязко свършваха на широка площадка. Вляво започваше дълга галерия, украсена със странна сбирка от предмети, оръжия, портрети и мебели. На мраморната глава на древен бог небрежно бе килната смачкана златна корона. Огромен кървавочервен рубин с размерите на яйце премигваше зловещо към мен от центъра ѝ.