Нощна сянка

— Да. След това една кръвопийка дойде да убие Матю — беше от съществата на Жербер, и почти успя. Нямаше къде да избягаме от дългата ръка на Паството, освен в миналото. — Млъкнах, стресната от отровния поглед, който Филип отправи към Матю. — Но и тук не намерихме убежище. Хората в Удсток знаят, че съм вещица, а процесите в Шотландия могат да засегнат и нашия живот в Оксфордшър. Затова отново бягаме. — Това бе общо взето най-важното от историята. Внимавах да не пропусна нищо важно. — Ето я и моята версия.

— Имаш талант да разказваш сложна информация бързо и сбито, скъпа. Ако бъдеш така любезна да споделиш с Матю как го правиш, ще направиш огромна услуга на семейството. Прекарваме прекалено много време над хартия с перо в ръка. — Филип разгледа върховете на пръстите си, след това се изправи с вампирска ловкост, която превръщаше всяко просто движение в експлозия. В един миг седеше, а в следващия мускулите му се задействаха и целите му метър и деветдесет сантиметра изведнъж се извисиха над масата. Вампирът насочи вниманието си към сина си.

— Играете опасна игра, Матю, в която можете да изгубите всичко и да спечелите много малко. Галоуглас ми прати съобщение, след като сте се разделили. Ездачът е тръгнал по друг маршрут и пристигна преди вас. Докато ти бавно си се придвижвал насам, кралят на Шотландия е арестувал стотици вещици и ги е хвърлил в затвора в Единбург. Паството без съмнение мисли, че пътуваш нататък, за да убедиш крал Джеймс да свали обвиненията.

— Още една причина да дадеш на Даяна закрилата си — каза Матю сериозно.

— И защо да го правя? — Със студеното си изражение Филип го предизвикваше да отговори на въпроса.

— Защото я обичам. И защото си ми казвал, че точно затова съществува Орденът на Лазар — да брани тези, които не могат да се защитят сами.

— Закрилям други кръвопийци, не и вещици!

— Може би ще трябва да разшириш възгледите си — не се предаде Матю. — Кръвопийците обикновено могат да се грижат за себе си.

— Много добре знаеш, че не мога да защитя тази жена, Матю. Цяла Европа е във война заради религиозни проблеми, топлокръвните търсят изкупителни жертви за сегашните си неволи. Неизбежно ще се обърнат срещу свръхестествените същества около тях. И въпреки това с ясно съзнание си довел тази жена, която твърдиш, че е твоя половинка и вещица по рождение, в тази лудост. Не! — Филип поклати яростно глава. — Сигурно си мислиш, че можеш да си позволиш да си дързък, но аз няма да излагам семейството на риск, като провокирам Паството и нарушавам условията на споразумението.

— Филип, ти трябва…

— Я не ми казвай какво трябва да правя. — И размаха пръст. — Най-добре се връщай откъдето си дошъл. Там ми поискай помощ или по-добре помоли лелите на вещицата. Не ми носи неприятностите си в миналото, където те нямат работа.

Но в 21-ви век Филип нямаше да го има и Матю нямаше на кого да се облегне. В онова време бе мъртъв и погребан.

— Никога не съм те молил за нищо, Филип. Досега. — Температурата в стаята падна опасно с няколко градуса.

— Трябвало е да предвидиш отговора ми, Матю, но както винаги не си помислил. Ами ако майка ти беше тук? Ако лошото време не беше ударило Трир? Знаеш, че тя ненавижда вещиците. — Филип се взря в сина си. — Ще ти трябва малка армия, за да я спреш да не разкъса тази жена парченце по парченце, а аз не мога да ти отделя такава в момента.

Първо Изабо искаше да ме изгони от живота на сина си. Болдуин пък не положи никакви усилия да скрие презрението си. Приятелят на Матю, Хамиш, се боеше от мен, а Кит открито ме мразеше. А сега дойде редът и на Филип. Станах и изчаках бащата на Матю да ме погледне. Когато го направи, срещнах очите му открито. Погледът му трепна от изненада.

— Матю нямаше как да предвиди това, мосю Дьо Клермон. Той вярваше, че ще застанете на негова страна, макар че очевидно е грешал. — Поех си дъх, за да се успокоя. — Ще ви бъда благодарна, ако ми позволите да остана тази нощ в Сет-Тур. Матю не е спал от седмици и е по-вероятно да го направи в позната обстановка. Утре се връщам в Англия, ако се наложи, и без Матю.

Една от къдриците ми падна върху лявото ми слепоочие. Посегнах да я прибера, но китката ми се озова в хватката на Филип дьо Клермон. Докато осъзная какво става, Матю вече бе до баща си, опрял длани в раменете му.

— Откъде имаш това? — Филип се взираше в пръстена на средния пръст на лявата ми ръка. Пръстенът на Изабо. Очите му станаха безмилостни като на хищник и потърсиха моите. Пръстите му стиснаха още по-силно китката ми, докато костите ми не започнаха да пукат. — Тя никога не би дала пръстена ми на друг, не и докато и двамата сме живи.

— Тя е жива, Филип. — Думите на Матю бяха бързи и груби, предаваха информация, не утеха.

— Но щом Изабо е жива, значи… — Филип млъкна. За миг изглеждаше като ударен от гръм, после осъзна каква е истината. — Значи все пак не съм безсмъртен. И ти не можеш да ме потърсиш във времето, в което тези неприятности са започнали.

— Не. — Матю се насили да произнесе тази единствена сричка.