Нощна сянка

Матю стискаше устни, когато седнахме един срещу друг на една от дългите маси в студената главна зала. В този час там имаше малко хора, а и те бързо си тръгнаха, когато видяха отблъскващото му изражение. Сложиха пред мен топъл хляб от фурната и вино с подправки. Не беше чай, но щеше да свърши работа. Матю ме изчака да отпия първата си дълга глътка и тогава проговори:

— Видях се с баща си. Тръгваме си веднага.

Стиснах по-силно чашата, но не отговорих. Във виното плуваха парченца портокалова кора, напоени с топлата напитка. Цитрусовият аромат я правеше да изглежда по-подходяща сутрин.

Матю се огледа из стаята с изопната физиономия.

— Не беше разумно да идваме тук.

— А къде да отидем? Вали сняг. Ако се върнем в Удсток, селото ще ме завлече при някой съдия с обвинения в магьосничество. Може в Сет-Тур да трябва да спим отделно и да се съобразяваме с баща ти, но той сигурно ще успее да намери вещица, която да ми помогне. — Досега прибързаните решения на Матю не се бяха увенчали с успех.

— Филип обича да се меси. Колкото до вещицата, той не обича твоите хора повече от маман. — Огледа одрасканата дървена маса и изстърга восъка, който бе покапал в една от пукнатините. — Къщата ми в Милано може да свърши работа. Ще изкараме там Коледа. Италианските вещици имат сравнително добра репутация, бива ги в магиите и са известни с необичайната си прозорливост.

— В никакъв случай не и Милано. — Филип ни връхлетя като ураган и седна на пейката до мен. Матю внимаваше колко бързо се движи, за да щади топлокръвните. Същото правеха Мириам, Маркъс, Март и дори Изабо. Баща му не беше толкова загрижен за другите.

— Показах ти синовната си обич, Филип — заяви рязко Матю. — Няма причина да се бавим и в Милано ще сме добре. Даяна знае езика, който се говори в Тоскана.

Ако имаше предвид италиански, можех да си поръчам талятели в ресторанта и книги в библиотеката. Но се съмнявах, че това ще е достатъчно.

— Колко полезно. Жалко, че няма да отидете във Флоренция тогава. Но ще трябва да мине доста време, преди отново да си добре дошъл в този град след последните ти изпълнения там — каза тихо Филип. — Parlez-vous francais, madame?[32]

— Oui[33] — отвърнах аз страхливо. Бях убедена, че не е на добре разговорът да става полиглотски.

— Хм — намръщи се Филип. — Dicunt mihi vos es philologus.[34]

— Тя е учен — намеси се раздразнено Матю. — Ако искаш подробно описание на познанията ѝ, ще ти го предоставя с най-голямо удоволствие насаме след закуска.

— Loquerisne latine?[35] — попита ме Филип, сякаш синът му изобщо не бе казал нищо. — Milas ellinika?[36]

— Mea lingua latina est mala[37] — отвърнах аз и оставих виното си на масата. Очите на Филип се уголемиха след отвратителния ми ученически отговор, а изражението му ме върна право в ужаса на часовете по латински. Дайте ми алхимичен текст на латински и ще го прочета. Но не бях готова за дискусия. Събрах цялата си смелост и продължих с надеждата, че вторият му въпрос е бил дали говоря гръцки. — Tamen mea lingua graeca est peior.[38]

— Тогава няма да разговаряме и на този език — промърмори Филип с болка. И изгледа възмутено Матю. — Den tha ekpaidefsoun gynaikes sto mellon?[39]

— Жените от времето на Даяна получават много повече образование, отколкото ти би сметнал за разумно, татко — отговори му Матю. — Само недей говори на гръцки.

— Нямат ли нужда от Аристотел в бъдещето? Какъв странен свят би бил това. Радвам се, че още известно време няма да живея в него. — Филип подуши подозрително гарафата с вино и реши да не пие. — Даяна ще трябва да се научи да говори по-свободно френски и латински. Само неколцина от слугите ни говорят английски, а никой от долния етаж не го знае. — Той хвърли тежка връзка ключове през масата. Пръстите ми автоматично се отвориха, за да я хванат.

— В никакъв случай — каза Матю и посегна да вземе ключовете от ръката ми. — Даяна няма да остане толкова дълго, че да се занимава с домакинството.

— Тя е най-високопоставената жена в замъка и това е нейно задължение. Мисля, че трябва да започнеш с готвача — обърна се към мен Филип и посочи най-големия ключ. — С този се отключва склада за храна. Другите са за пекарната, винарната, всички спални без моята и избите.

— С кой се отваря библиотеката? — попитах, докато поглаждах заинтригувана металните им повърхности.

— В тази къща не заключваме книгите — отвърна Филип. — Само храната, бирата и виното. Четенето на Херодот и Тома Аквински рядко води до неприлично поведение.

— Има си първи път за всичко — промърморих под нос. — А как се казва готвачът?

— Готвач.

— Не, истинското му име — уточних малко объркана.

Филип сви рамене.

— Той отговаря за храната, значи е готвач. Никога не го наричам по друг начин. А ти, Матю? — Баща и син се спогледаха така, че се притесних за съдбата на дървената маса, която ги разделяше.

— Мислех, че вие отговаряте за всичко тук. Ако ще наричам готвача — готвач, как да наричам вас? — Острият ми тон временно отклони вниманието на Матю, който се канеше да обърне масата и да стисне с дългите си пръсти баща си за гърлото.