Обещанието на розата

— Госпожице Мейри, това е малкият ми брат Бранд. Той има голяма уста, както сигурно си забелязала. Капитан е във войските на краля. Не обръщай внимание на нападките му. Те са доста несръчни. Между другото, той е големият любовник, не аз.

Мери искрено се усъмни в последните думи на Стивън. И двамата братя несъмнено се превръщаха в стръвни хищници, ставаше ли дума за жени. Изглеждаха напълно различни, но и двамата имаха забележителна външност. Никоя жена нямаше да им устои. Мери не отвърна на усмивката на Бранд. Гледаше го предпазливо.

Самоувереният поглед на Бранд стана въпросителен и се прехвърли от Мери върху Стивън.

— Тя ми е гостенка — отвърна само с две думи Стивън. Явно не желаеше да отговаря на други въпроси.

— Какъв късметлия си — прошепна Бранд. Погледна ги и отиде да хвърли още дърва в огъня.

— Не съм ти гостенка — възкликна гневно Мери. Не успя да се въздържи и се отскубна от ръката му. — Към гостите не се отнасят зле. Те са свободни да си отидат, когато поискат. Дори на брат си ли не казваш истината?

Погледът на Стивън беше леденостуден.

— Обвиняваш ме, че не съм казал истината?

Мери се изчерви като домат, но дръзко реши да му се противопостави.

— Да, обвинявам те.

Той вдигна ръка. Мери не помисли, че ще я удари, но независимо от това се дръпна. Показалецът му се плъзна по извивката на бузата й и се спря на ъгълчето на устата й.

— Хайде, хайде, госпожице, именно ти си играеше на маскарад, нали?

— Не — изрече дрезгаво Мери и се дръпна. — Обясних защо съм се облякла така. Обясних всичко. Пусни ме най-после.

— Май си се отчаяла. Кажи коя си наистина, и тогава ще обсъдим твоето освобождаване.

— След като ме изнасилиш!

Стивън я изгледа заплашително.

— Вече ти казах, не смятам да те изнасилвам.

Погледът й се кръстоса с неговия. Защо беше склонна да му вярва? И защо бе едва ли не разочарована? Страхът й се дължеше със сигурност на опасното й положение, а не на заявлението му.

Зъбите на Стивън блеснаха, когато той се усмихна смразяващо.

— Госпожице, ще ти бъде много приятно, когато те взема в леглото си.

Мери нямаше сили нито да помръдне, нито да отвърне. Усмивката му стана още по-неприветлива, но очите му блеснаха ярко.

— Веднага ми разкрий коя си, ако искаш да си спасиш девствеността.

Тя ахна.

— Обожавам да нанеса последния удар по време на битка, госпожице — добави той съвсем тихо. — Крайно време е да се предадеш и подчиниш.

— Не — прошепна Мери. Топлината се извиваше като струя дим в замръзналото й тяло.

— Да — прошепна той съблазняващо.

— Но… — умът й се беше замаял и съобразяваше трупно. — Мислех, че си изпратил шпиони в Лидъл, за да узнаят дали съм ти казала истината, или не! Това ще ти отнеме известно време!

— Ако си поне малко ценна, кажи ми го, преди да те съсипя така, че после никой мъж да не се заинтересува от теб.

Сърцето й заби гръмко. Погледите им си останаха приковани един в друг. Изведнъж на Мери й стана трудно да диша и да мисли. Знаеше само, че няма право и не бива да му казва коя е.

— Търпението ми привършва. Ако си тази, за която се представяш, след тази нощ ще ми станеш любовница — изрече категорично Стивън.

Тишината се стовари като удар с меч помежду им. Мери пребледня като платно. Сплете здраво ръцете си, като отчаяно се мъчеше да измисли изход от дилемата, в която той я беше поставил. Ако продължи да настоява, че е Мейри Синклеър, той ще я вкара в леглото си, и то съвсем скоро. Спомни си голото му и възбудено тяло. Не беше сигурна дали изпитва страх, или предвкусва неясно бъдещо удоволствие. Но нямаше право да му разкрива коя е наистина, не биваше. Сухите й напукани устни произнесоха:

— Аз съм Мейри Синклеър.

Той отговори незабавно:

— Стаята ми е първата на горния етаж. Върви и ме чакай там.

Тя стисна зъби. Гърдите й се надигнаха. Не помръдна и не отмести поглед от него.

— Върви и ме чакай там — повтори тихо той.

Погледите им се сблъскаха и за миг останаха приковани един в друг. На Мери й мина през ума, че лице в лице с неизбежната гибел, тя постъпва много глупаво, като воюва с този мъж. Няма начин да спечели. Трябва да отстъпи и да се подчини, както настояваше той. Трябва да му разкрие коя е. Не ясни страстни образи заляха съзнанието й. Тя видя мислено любовна двойка, която се извива и стене. Бяха тя и Стивън де Уорън… Не бива да изменя на своя баща, краля, и да го разорява. Обичаше го и го почиташе повече от всеки друг.

Мери изправи раменете си, вирна брадичка и бавно обърна гръб към норманина.

За миг Стивън не помръдна. Гледаше я как върви към витата стълба. След това щракна с пръсти и посочи. Един от хората му притича и отиде да придружи Мери до стаята му. И двамата братя се загледаха след нея. В залата настъпи пълна тишина.

След това някой се изкикоти. Друг го последва и всички заговориха отново. Един от воините шляпна по задника слугинята, която му наливаше вино. Тя изписка, подскочи и разля малко течност от гарафата. Мъжете се обзалагаха и хвърляха зарове.

Бранд се обърна към Стивън с вдигната вежда.