Читаем Обещанието на розата полностью

Тя светна от радост и се хвърли в обятията му. Задържа я за миг и я пусна долу. Не успя да удържи прилива на гордост, който го обзе. Всички я обичаха, но най-вече той. Малката му сестра беше умница. Вече беше станала много хубава, а още не беше сгодена. Стивън знаеше, че Ролф изчаква благоприятен момент за това, скоро ще й намери мъж и ще сключи поредния изгоден съюз за Де Уорънови. Стивън смяташе, но не беше сигурен, че баща им възнамерява да я омъжи за най-младия брат на краля, Хенри Боклерк. Принцът имаше малко земя, но много сребро, защото баща му, Уилям Завоевателя, беше дал Нормандия на най-големия си син, Робърт, а Англия на Уилям Руфъс, като остави на най-малкия си син само голямо богатство. Стивън познаваше Хенри добре от дългите години, които беше прекарал в семейството на краля, обаче никак не беше сигурен, че одобрява този брак.

Той погледна Изабел с обич.

— Къде беше тази вечер?

— О, обикалях наоколо — изрече тя със загадъчен вид, а усмивката й беше прекрасна. Заприлича на ангелче. — Защо трябва да чукам? Нали си сам. Допрях ухо на вратата, за да бъда сигурна.

Очите му се разшириха от изненада. Тя отстъпи назад, като се кикотеше.

— Вече не съм дете, Стив — изрече тя високомерно. Изабел беше единствената, която се осмеляваше да го нарича така. — Зная какво правиш нощем със слугините.

Той не вярваше на ушите си. Не знаеше дали да се разсмее, или да и се скара.

— И какво точно си мислиш, че правя със слугините, момиче?

Тя го изгледа многозначително.

— Татко каза, че ако в Олнуик се появи дори едно твое незаконно дете, ще те набие, все едно, че си дванайсетгодишно момче! — заяви тя ликуващо.

— О, да, ще го направи — засмя се Стивън. — Не отговори на въпроса ми, Изабел.

— За глупачка ли ме мислиш? Правиш бебета, Стив. Зная, че това се харесва на слугините, защото ги чух да си приказват за теб.

Този път той набързо стана сериозен.

— Чула си ги да говорят… — заекна Стивън. — И какво казаха те, подслушвачка такава? Хайде, кажи!

— Ами… — тя завъртя тъмносините си очи — те казаха, че си едър, силен и много похотлив… но понякога бърз, прекалено бърз… а също…

Стивън беше шокиран.

— Стига! — Той посегна към нея, но тя се дръпна с кикот. — Надявам се, че нямаш представа за какво са си говорили — изрече провлечено той. — И да знаеш, че ще кажа на майка ти, дето подслушваш… слугините!

Изабел изглеждаше много обидена.

— Мама ще ме прати при отец Бертолд — изрече тя с разтреперан глас. Големите й блестящи очи се впиха в неговите. Гледаха невинно като на някоя сърничка. — Обещавам ти да не подслушвам повече, наистина. Не казвай на мама.

Стивън въздъхна отчаяно. Тя беше буйно дете и винаги беше създавала неприятности. Един ден несъмнено ще води за носа и мъжа си.

— Този път няма да кажа — обеща той. — Но, Изабел, не ме предизвиквай да го сторя.

Тя прехапа устни и отново стана сериозна. И двамата знаеха, че само тя може да си играе така с него.

— Защо Мейри е затворничка?

— О! Значи си се срещнала със загадъчната Мейри. Предпочитам да си мисля за нея като за моя гостенка.

— Тя твърди, че ти е затворничка… и че трябва да я пуснеш веднага.

— Тя ли те изпрати с това послание, Изабел?

— Знам само какво ми каза тя. — Изабел беше отворила широко очи и чакаше.

Стивън отново се отчая от постъпката на гостенката си. Нима си въобразява, че ще успее да го измами, като използва сестра му? Нима е толкова хитра?

— Къде е тя?

— В женската дневна на горния етаж. Защо си я уплашил толкова?

— Някой ден ще си изпатиш много, Изабел, дето си пъхаш носа в чуждите работи.

Изабел се разочарова, но остана непоколебима.

— Това означава ли, че няма да ми разкажеш какво си й сторил?

— Нищо не съм й сторил — каза той, а после добави: — засега. Изабел примигна от изненада.

— Върви и кажи на Мейри да дойде тук — той погледна твърдо сестра си. — А след това иди при Бранд на долния етаж.

Не искаше тя да слухти зад вратата.

Изабел още го гледаше с широко отворени очи. Кимна и избяга навън. Стивън стана сериозен и отметна назад ризата си. Време беше да стори каквото трябваше. Време беше Мейри Синклеър да разкаже истината за себе си.

4

Тежката дървена врата на Лидъл се отвори широко. Вътре влязоха група мъже. Бяха мокри до кости от дъжда и изкаляни, защото навън бушуваше силна буря, небето бе почерняло, а вятърът блъскаше яростно. Отекна гръм и светкавица проряза небето. Отчаяната кралица Маргарет седеше неподвижно до огъня в опушената зала. Беше оставила недовършената бродерията в краката си. Скочи на крака при първия звук.

— Намерихте ли я?

Малкълм вървеше пред другите мъже. Свали прогизналото си наметало. Един слуга не успя да го хване и то падна в калната тръстика на пода. Кралят отиде веднага при жена си.

— Не я намерихме, Маргарет.

Маргарет възкликна уплашено и сграбчи ръцете му.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Кассандра
Кассандра

Четвертый роман из цикла «Гроза двенадцатого года» о семье Черкасских.Елизавета Черкасская единственная из сестер унаследовала передающийся по женской линии в их роду дар ясновидения. Это — тяжелая ноша, и девушка не смогла принять такое предназначение. Поведав императору Александру I, что Наполеон сбежит из ссылки и победоносно вернется в Париж, Лиза решила, что это будет ее последним предсказанием. Но можно ли спорить с судьбой? Открывая «шкатулку Пандоры», можно потерять себя и занять место совсем другого человека. Девушка не помнит ничего из своей прежней жизни. Случайно встретив графа Печерского, которого раньше любила, она не узнает былого возлюбленного, но и Михаил не может узнать в прекрасной, гордой примадонне итальянской оперы Кассандре нежную девушку, встреченную им в английском поместье. Неужели истинная любовь уходит бесследно? Сможет ли граф Печерский полюбить эту сильную, независимую женщину так, как он любил нежную, слабую девушку? И что же подскажет сердце самой Лизе? Или Кассандре?

Марта Таро , Татьяна Романова

Исторические любовные романы / Романы