Обещанието на розата

В появата на Малкълм нямаше нищо чудно. Стивън очакваше шотландския крал. Хората му се бяха подготвили за най-лошото. Зад Стивън яздеха двадесетина от най-добрите му рицари. Те бяха в пълно бойно снаряжение. Стените на Олнуик зад гърба им бяха изпълнени докрай със стрелци с арбалети, които с лекота биха отблъснали всяка вероломна атака на шотландската войска. Джефри и Бранд яздеха Стивън.

Малкълм Кенмор го чакаше на другия край на рова. Стоеше начело на голяма войска от няколкостотин души. Само една трета от тях бяха на коне. Другите ходеха пеш, но всички бяха готови за бой и стискаха мечове, секири и лъкове със стрели. Щом Стивън премина моста със свитата си, Малкълм и трима души се отделиха от войската и поеха бавно към тях.

Стивън беше в Абърнети преди две години, когато Малкълм се закле във вярност на Уилям Руфъс. Много години преди това Малкълм се беше клел на бащата на Руфъс, Завоевателя, и я беше нарушавал всеки път, когато му хрумнеше. Беше произнесъл тържествения обет в Абърнети пред Уилям Руфъс, след като претърпя сериозно поражение и се провали в поредния си опит да премести границата на юг. Малкълм беше коварен и вероломен мъж. Човек не биваше да му има никакво доверие.

Стивън отдавна обмисляше как да води преговорите с него. Въпреки че беше решил твърдо да се ожени за принцесата, той се нуждаеше не само от съгласието на Малкълм, но и от това на баща си и на своя крал. Нямаше да го получи, преди Джефри да пристигне в Лондон и да разговаря с Ролф, а Ролф от своя страна да склони краля. Затова Стивън се намираше в рисковано положение, изпълнено с неясноти. Позволяваше си огромна волност, като уреждаше сам брака си. Но нямаше голям избор, ако наистина искаше да постигне целта си и да се ожени за Мери.

Беше се подготвил да предложи на Малкълм това, което изискваше ситуацията. Не се безпокоеше от решението на баща си. С право очакваше, че графът ще бъде много доволен от този внезапен развой на събитията. Но крал Уилям Руфъс бе съвсем друго нещо.

Ще съумее ли Ролф да убеди краля? Мисълта за Руфъс накара лицето на Стивън да се изопне, а очите му да потъмнеят. Той беше верен васал, както изискваше дългът му. Но това не означаваше, че харесва краля си, комуто той така и не прости за измяната преди толкова много години. Самотното малко момче още живееше в него, някъде дълбоко в сенките на душата му. Руфъс не се беше променил през седемнадесетте години, откакто Стивън пристигна в двора като жив залог за верността и поддръжката на баща си. Руфъс беше лукав, хитър и деспотичен. Твърде често се беше държал отвратително към Стивън с единствена цел да го уязви за свое удоволствие. Стивън никак не беше сигурен, че Уилям Руфъс ще одобри този брак. При неговия характер, нищо чудно, ако с перверзно задоволство осуети плановете на Де Уорънови. Руфъс особено би се зарадвал на възможността да нанесе удар на Стивън. А може и да се поколебае, което си беше напълно разбираемо, пред перспективата Нортъмбърланд да се обедини със смъртния му враг от север.

Двете групи конници спряха и се изправиха едни срещу други. Стивън бе между Бранд и Джефри. Красивият Джефри изглеждаше малко чудновато в черната си роба с кръст на гърдите. Малкълм беше възседнал великолепен червеникаво кафяв жребец. Около него стояха трима души. Стивън ги разпозна, бяха синовете му.

Малкълм смушка коня си и излезе напред. Стивън направи същото. Набръчканото лице на шотландския крал беше сякаш изрязано от гранит. Само сините му очи пламтяха от гняв.

— Е, кажи си цената, кучи сине?

— Няма ли да спазим протокола? — попита Стивън.

— И на всичко отгоре ще ми се подиграваш! Какъв протокол искаш, копеле такова, когато си отвлякъл дъщеря ми!

Стивън не трепна. Очакваше враговете му да го наричат така — нищо не можеше да промени обстоятелствата около раждането му. Не беше приятно, но той се беше научил от малък да не обръща внимание на такива обиди.

— Когато се натъкнах на дъщеря ти, тя беше зле облечена и предпочете да ми каже, че е незаконороденото дете на някакъв незначителен северен лорд.

Малкълм се стресна за миг. Веднага се съвзе.

— За бога! Винаги си е била малко особена! Казвай какво ще искаш от мен, Де Уорън?

— Невяста.

Мъжете отсреща се вцепениха от изумление. С изключение на Малкълм, чиито очи пламтяха. След това един от шотландците посегна към меча си и го извади. В същия миг Бранд изтегли своето оръжие, а в ръцете на Джефри отнякъде се появи боздуган. Движенията на всички бяха толкова бързи, че металът блесна в ръцете им почти едновременно. След това Едгар извика: „Убийте го!“ и в равнината отекна звънът на стотици остриета, извадени едновременно от ножниците.

Само Малкълм и Стивън останаха без оръжие. Обаче и двамата стискаха здраво дръжките на мечовете си. Кокалчетата на пръстите им бяха побелели.