Опарени

Ариа се усмихна доволна. Хубаво беше, че отново се разбираха толкова добре. Напоследък доста се караха, първо, защото Ариа смяташе, че Ноъл си пада по гостуващата у тях студентка на разменни начала Клаудия, която за щастие имаше проблеми с визата и нямаше да може да дойде на пътуването. След това Ариа откри тайната на баща му, което доведе до нови проблеми. Но те се бяха сдобрили и сега всичко беше наред.

Двамата влязоха навътре в казиното, оглеждайки павилионите за туристически експедиции, арт обиколки и задължителните курсове от рода на „Да приспособим автомобила си към биогориво!“. Ноъл стисна ръката й.

— Сигурна ли си, че не се сърдиш заради урока, който изкарах сутринта? — попита той.

— Разбира се — отвърна Ариа. Корабът бе потеглил няколко часа по-рано и Ноъл беше зарязал Ариа, за да сърфира заедно с един бивш професионалист в басейна с изкуствени вълни. Сега миришеше силно на хлор, а клепачите на очите му бяха увиснали, както ставаше обикновено, след като бе тренирал усилено във фитнеса.

— Хайде де — настоя Ноъл. — Кажи ми честно.

Ариа въздъхна.

— Добре де, може би бях малко разочарована, че не прекарахме първите няколко часа заедно. Особено докато корабът напускаше пристанището. Свириха „Над дъгата!“. Беше много романтично. Но пък ще разполагаме с достатъчно време, което да прекараме заедно, нали?

— Разбира се. — Ноъл улови лицето й в шепите си. — Знаеш ли, много ми харесва тази политика на тоталната откровеност.

— И на мен — отвърна Ариа, но пръстът й започна да усуква края на щампованата й с корабчета тениска. Двамата с Ноъл наистина се опитваха да бъдат напълно откровени един с друг, винаги си казваха истината. Когато Ариа не искаше да гледа

отново „Игра на тронове“ по HBO, тя си казваше веднага. Когато на Ноъл ужасно

много му се искаше да хапне в „Макдоналдс“, вместо в любимия вегански ресторант на Ариа, той веднага си казваше.

Това до известна степен беше освобождаващо, но въпреки това Ариа се чувстваше като измамница, защото не му беше разкрила големите си тайни — какво се беше случило в Исландия предишното лято, например — за това знаеше само един човек. Освен това Ноъл не знаеше за новия А., който се беше появил в града, или за ужасното нещо, което тя и приятелките й бяха извършили в Ямайка.

А най-лошото беше, че след като обявиха смъртта на Табита за убийство, Ноъл внезапно прояви интерес към историята. Няколко дни по-рано, докато двамата разговаряха у тях, по телевизията излъчиха някакъв репортаж за Табита. Ноъл внезапно млъкна и се взря с присвити очи в снимката й.

— Изглежда ми много позната — промърмори той.

Ариа бързо смени канала, но усещаше как мозъчните му клетки работят. Той беше забелязал Табита в Ямайка. Кога щеше да направи връзката? И тогава сигурно веднага щеше да разкаже на полицаите всичко, което си спомняше от пътуването. Щеше да сподели, че Ариа също е била с него и тогава ченгетата щяха да разпитват и

нея.

Докато разговаряше с останалите по телефона, тя бе споменала идеята, която от седмица назряваше в съзнанието й — да се предаде. От една страна това щеше да й донесе огромно облекчение — повече нямаше да й се налага да крие нищо. От друга, с живота й щеше да е свършено. Наистина ли го искаше?

Ариа смяташе да използва пътуването, за да реши как точно иска да постъпи, но се притесняваше за полицейското разследване. Ами ако ченгетата разкриеха всичко, преди тя да е взела решение? Ами ако А. им подхвърли някои улики, за чието притежание момичетата дори не подозираха? Ариа предпочиташе да направи признанието си, когато тя

реши, при нейните условия, но имаше усещането, че времето й изтича.

Двамата с Ноъл стигнаха до група павилиони, които предлагаха записвания за работилниците по творческо писане, курсове по грънчарство и еко обиколка, спонсорирана от Грийнпийс. В този миг Ариа забеляза една табела, на която пишеше „Лов на съкровища!“. До нея бяха подредени снимки на деца, които разглеждат улики, спускат се по въже и бродят из джунглата. „Изследвайте островите!“, пишеше по-нататък на табелата. „Опознайте природата! Спечелете награди!“.

— Страхотно. — Ариа грабна един флаер.

Напред пристъпи една дундеста блондинка, на чиито гърди беше закачена табелка с името Гретчен. На луничавото й лице грейна усмивка.

— Заинтригувани ли сте? — попита тя. — Ще ви дадем улики, които ще ви накарат да обиколите всичките три острова. Трябва да направите някои проучвания, които ще покрият изискванията за кредити. Така че ще бъде доста забавно.

— Звучи страхотно. — На Ариа въобще не й беше трудно да си представи как двамата с Ноъл проучват островите. Но когато се обърна да го попита за мнението му, видя, че той разтоваря с някакво високо момче край една съседна маса. „Стани шампион по сърф само за седем дни“, пишеше на един голям банер, който висеше над главата на момчето. На всичкото отгоре курсът също даваше четири кредита.

— Пич, направо ме записвай — каза въодушевено Ноъл, грабвайки химикал от чашата с щампа на сърфист.