Опарени

— 

Ехо

, Джеймс? — Хана го изгледа страховито, напомняйки му, че тя е приятелката на Майк.

Той я изгледа апатично.

— Здрасти. — После отново се обърна към Майк. — Някои от плажовете на Сейнт Мартин допускат нудисти. Искаш ли да убедим католичките да се поразходят с нас?

— Определено. — На Майк със сигурност му потекоха лигите.

Хана го ощипа по ръката.

— Как ли пък не!

— Шегувам се — рече бързо Майк и се наведе към нея. — Освен ако не искаш да си направим тройка.

Хана отново го ощипа. След това преметна кестенявата си коса през рамо и погледна към Джеймс.

— За какво католическо училище говориш?

Джеймс отново я изгледа така, сякаш беше една от досадните конски мухи, които се въртяха около тях откакто корабът бе отплавал от пристанището.

— Не знам. Вила… нещо си.

— Вила Луиза? — произнесе с отвращение Хана.

— Мисля, че е това. — Джейм я погледна с присвити очи. — Защо, да не мислиш да ги шпионираш?

Хана заби нокти в мекото на дланта си.

— Много смешно. — Две седмици по-рано тя беше спечелила обратно Майк след неговата „грешка“ с Колийн Бебрис, въпреки че А. беше изпратил на цялото училище засрамващ видеоклип, в който Хана се опитваше да изрови нещо мръсно за Колийн, като я шпионираше. Майк като че ли беше забравил за клипа, но всички в училище го помнеха. Момичетата от „Роузууд дей“ и от някои други частни училища се сбутваха и се подхилкваха, докато тя се качваше на борда. Когато след обед Хана се опита да покара колело във фитнеса, едно не далеч не толкова симпатично или слабо момиче от квакерското училище бързо сложи бутилката си с минерална вода върху уреда и й каза, че е запазен. Хана се чувстваше така, сякаш на гърба си имаше залепена табелка „СМОТАНЯЧКА“, за която не знае.

Тя беше чувала за момичетата от „Вила Луиза“, но не познаваше лично нито едно от тях. Децата от другите училища ги наричаха Вили горили. Те се разхождаха из мола „Кинг Джеймс“, облечени с карираните си сака и високи до коленете чорапи, и привличаха погледите на всички момчета. Всички Горили бяха слаби, руси и коя от коя по-красиви, а според слуховете имаха и невероятни сексуални умения. Мнозина имаха теории за това — светата вода, с която ги благославяха монахините, всъщност съдържала древен афродизиак. Униформите им се стеснявали на подходящите места. Всички имали ужасно консервативни родители, които им забранявали да разговарят, с което и да е момче и те си умирали за мъжка компания. Очевидно Кейт, доведената сестра на Хана, познаваше няколко момичета от това училище, но вместо да дойде на пътуването, тя бе предпочела да си остане у дома и заедно с приятеля си Шон Ейкърд да участват в някакъв благотворителен проект.

— Хей! — Майк смушка въодушевено Хана. — Може пък съквартирантката ти да е от „Вила Луиза“!

— В такъв случай няма да стъпиш в стаята ми — пошегува се Хана, но усети как я жегва безпокойство. Всички участници в пътуването щяха да получат съквартиранти на случаен принцип — Джереми се беше похвалил, че той лично е вадил имената от шапката на капитана. Никой не знаеше с кого ще се падне, докато не се качеше на кораба. Когато сутринта Хана се нанесе в стаята си, там нямаше и следа от съквартирантката й.

Възможността за съжителство с Вила горила въобще не я радваше. Хана можеше да се окаже

по-грозната

съквартирантка. И тя се чувстваше така, сякаш се движи по тънък лед с жадуващия популярност Майк, особено след като всички й се подиграваха.

Разговорът между Майк и Джеймс се прехвърли от момичетата към кражбите на предмети от стаите. Някои хора вече се бяха оплакали.

— Не става въпрос за айпади или мобилни телефони — рече Джеймс, — а за разни дребни нещица, като шампоани или чорапи.

— Пич, по-добре да си скрия боксерките — пошегува се Майк.

Тогава Джеймс измъкна една бутилчица от раницата си.

— Искаш ли? — попита той, предлагайки я на Майк, но не и на Хана. Когато развъртя капачката, отвътре се разнесе мирисът на прясно изцедени лимони.

Хана вдъхна аромата на маргарита — един от любимите й, макар за последно да го беше помирисвала като че ли преди векове. Внезапно си припомни последния път, когато бе усетила миризмата. Споменът беше свързан с една от тайните й; историята с Мадисън от миналото лято.

Онзи ден тя бе отишла с баща си във Филаделфия на политическа сбирка, организирана от един негов приятел — кампанията на господин Мерин все още не се беше задвижила, но той беше навлязъл в етапа на срещи и ръкостискания в търсене на финансова подкрепа. След края на сбирката баща й беше отишъл на вечеря в „Четирите сезона“, а Хана реши да се помотае по Саут стрийт и да се смеси с тълпата от туристи. Макар да бе развълнувана от мисълта, че баща й ще се кандидатира за сената, тайната за случилото се през пролетната ваканция продължаваше да я тормози. Ами ако някой узнаеше?

Тя забеляза, че някой й се усмихва от другата страна на улицата. Обърна се и видя привлекателен младеж, който стоеше пред един бар на име „Кабана“. Той изглеждаше много сладък с късо подстриганата си коса и излъчването си на колежанче.