Спенсър прехапа устната си.
— Всъщност Наоми доста се навърташе наоколо и когато А. ме заплашваше за Келси. Тя беше една от вещиците в „Макбет“.
— Беше се лепнала и за Клаудия — по едно време много от посланията на А. до мен се отнасяха за нея — добави Ариа замислено. — И тя беше у Ноъл, когато получих от А. есемеса за семейството му.
Всички погледнаха към Емили, очаквайки да допринесе със своя собствена история за Наоми. Тя само сви рамене.
— Аз не съм имала никакъв досег с нея.
— Тя беше на погребението на Гейл, помниш ли? — отбеляза Хана. — Не мислиш ли, че това е странно?
Емили гледаше как знамето горе на пилона плющи. Не беше сигурна дали това е странно.
— Но в Роузууд живеят
— Трябва да има някаква връзка — рече Хана. — Може тя да е била там, но ние да не знаем.
Пръстите на Спенсър се спуснаха върху телефона й.
— Не, Наоми е била в Сейнт Барт през пролетната ваканция — така пише на Фейсбук страницата й.
— Добре, може да има двама А. — един, който е видял какво се случи в Ямайка, и Наоми, която изкарва наяве всичките проклети случки — предположи Хана.
Спенсър замижа.
— Божичко. Ще ми се пръсне главата. И сега ще трябва да се чудим кой може да е
Емили си пое дъх.
— Мисля, че имам идея.
Хана я изгледа напрегнато.
— Нека позная. Истинската Али?
— Да, Али — каза Емили тихо. След като Джордан се беше промъкнала на борда толкова лесно и непринудено, защо да не може и Истинската Али да направи същото?
Тя хвърли поглед през рамо, ужасена от възможността Истинската Али да ги наблюдава. В морето проблесна мълния. Локвите блещукаха под светлината. Идеята да се изправи срещу Истинската Али на кораба я ужасяваше. Тук имаше толкова малко места, където да може да се скрие.
— Истинската Али е мъртва — изрече Спенсър пренебрежително. — Трябва да е някой друг.
Ариа се изкашля.
— Днес и на мен ми се случи нещо странно. — Тя си пое дъх. — Нали знаете, че се записах на онзи лов на съкровища? Получих за партньор едно момче, което наскоро се е преместило от едно училище в Ню Джърси. Поговорихме малко, и установих, че той познава Табита.
— Ти се майтапиш — каза Хана разтревожено.
Ариа кимна.
— Нещо по-лошо. Той е бил
— Какво? — изписка Хана.
— Сериозно ли говориш? — изстена Спенсър.
— Знам. — Ариа изглеждаше измъчено. — Мисля, че вселената е против нас.
— Или
Ариа пристъпи от крак на крак.
— Не знам за Ямайка, но се съмнявам. Греъм каза, че е бил в Чили предишното лято — как може да е наблюдавал нашите тайни, или да е откраднал онези пари от пощенската кутия на Гейл? Ще пробвам да го подпитам по някакъв начин следващия път, когато се видим.
Спенсър я изгледа слисано.
— Не можеш да се виждаш повече с него! Ами ако се издадеш по някакъв начин? — После тя примигна. — И означава ли това, че на кораба има
Ариа поклати глава.
— Не, той се е прехвърлил от училището на Табита в училище във Филаделфия. Никой друг от приятелите й не е тук.
— Въпреки това съм съгласна със Спенсър — рече Хана. — Стой далеч от този тип. Изглежда като ситуация, от която нямаш нужда в момента.
Ариа изглеждаше раздразнена.
— Не мога просто да го зарежа. Ще се чувствам ужасно.
— И защо? — настоя Спенсър.
Ариа се вторачи в пръстите си.
— Мацки, наистина ли мислите, че в края на краищата ще се измъкнем безнаказано? Това може да е последният ми шанс да постъпя по правилния начин с някого, който го е било грижа за нея, преди да вляза в затвора.
Спенсър я изгледа диво.
— Да не смяташ да му
— Не. Но чувствам, че му дължа нещо. Искам по някакъв начин да направя живота му по-добър.
— Не му дължиш нищо! — извика Спенсър. — Единствената причина да се чувстваш така е защото А. те манипулира!
— Е, това е добра причина, не мислиш ли? — Ариа безпомощно сви рамене. — А. напълно ни държи в ръцете си! Не знам какво друго мога да направя!
Всички затвориха очи. През Емили премина вълна от страх. А. наистина ги държеше в ръцете си. Ами ако ги издадеше за всичко? Те бяха направили толкова много неща, особено ако Мадисън беше умряла. А А., изглежда, знаеше всичко.
Спенсър прочисти гърлото си.
— Вижте, ако открием кой е А., можем да го разобличим за убийството на Гейл и да предпазим себе си. — Тя погледна към Хана. — Ти си съквартирантка на Наоми. Претърси багажа й. Виж дали има втори телефон, подобно на Мона. Или влез в пощенската й кутия и виж дали в изходящата й поща е някое от съобщенията на А.
Хана започна да гризе ноктите си.
— Наистина ли искаш да се ровя в нещата на А.? Забрави ли