Опарени

— Но… — възрази Спенсър, ала после застина. От другата страна на палубата се чу изскърцване на дъска. Спенсър сграбчи Емили за ръката. Емили се вторачи в сенките, ужасена от това какво може да има там. По въздуха към тях полъхна аромат на плодов парфюм, после изчезна. За няколко секунди чуваха само туптенето на сърцата си, отекващо в ушите им. Телефонът на Хана звънна и всички подскочиха.

— Това е просто Майк — каза Хана, след като погледна в екрана. — Кани ме в стаята си за през нощта.

— Ще останеш с Майк? — Ариа изглеждаше обезпокоена. — Може да си докарате неприятности.

— Вече си имам повече неприятности, отколкото ако ме бяха убили — отсече Хана, и се отдалечи бързешком, като хвърли поглед към сенките, преди да изчезна в стълбището.

След миг Спенсър погледна към останалите, направи отчаяна физиономия и също се отдалечи. Останаха само Емили и Ариа. Те излязоха изпод тентата и се спогледаха ужасено.

— Кажи ми, че това не се случва — прошепна Емили.

Ариа избърса дъждовните капки от очите си.

— Не мога да живея повече така, Ем.

— Знам. Аз също.

В морето изплющя още една мълния. Емили пристъпи напред и обви ръце около раменете на Ариа. Ариа също я прегърна и двете постояха така известно време, предпазвайки се взаимно от стихията.

А може би и от А.

10.

Гмуркане право в целта

В сряда сутринта Спенсър стоеше при доковете в Сейнт Мартин. Круизният кораб, който беше достигнал до острова по изгрев-слънце, стоеше в пристанището сред много по-малките моторници и фериботи и изглеждаше като абитуриент в класната стая на първолаци. Небето беше розово-сиво, въздухът миришеше на нагорещен от слънцето паваж, а търговците вдигаха металните решетки на бижутерийните магазини и слагаха на вратите табелки, на които пишеше: „ПРОДАЖБА НА ДИАМАНТИ“ или „НАЙ-ДОБРИТЕ ЦЕНИ НА ОСТРОВА“.

Някъде около пладне участниците във водолазния курс бяха на дока, намъкваха се в плувните си костюми и ровичкаха из взетата под наем водолазна екипировка. Кирстен намаза ръцете си със слънцезащитен лосион, после предложи тубичката на Спенсър.

— Наистина ли смяташ да се гмуркаш отделно от групата?

Спенсър понечи да потвърди, но после се поколеба. Може би не беше толкова добра идея да се гмурка сама, когато А. е наоколо.

Тя огледа доковете, чувствайки нервно свиване в стомаха си. А. е на кораба с нас

. От една страна, това изглеждаше невъзможно. Но от друга, беше много логично — А. беше навсякъде. Разбира се

, че А. е на кораба. Може дори да я наблюдава в тази секунда.

— Добро утро, Спенсър.

Рифър стоеше зад нея, облечен с карирани плувки, които подчертаваха мускулестите му крака, и стискаше чифт неоновозелени плавници.

— Денят не е ли прекрасен? — добави самодоволно Наоми, която стоеше до него. Вместо да носи плувен костюм, като всеки благоразумен водолаз гмуркач, тя носеше оскъден бански с металически цвят, демонстриращ пищния й бюст. Когато забеляза, че Спенсър я оглежда, Наоми се приближи още повече до Рифър, като едва не му се качи на краката.

— Здрасти — каза Спенсър равнодушно и им обърна гръб. Откакто започна водолазния курс, Рифър нямаше никакво време за нея. Беше получила приятен есемес от него по време на вечерята предишния ден, в който й пишеше, че я търси, но само след няколко минути й изпрати още едно съобщение, в което казваше: „Извинявай, Наоми иска да говорим, нека се свържем по-късно“. След вечерята, докато двете с Ариа се разхождаха из пешеходната палуба, тя забеляза Рифър и Наоми да седят в ъгъла, допрели интимно главите си.

Спенсър се наведе и взе една от кислородните бутилки. Когато зърна отражението си в хрома, потрепна. Кожата й изглеждаше бледа на фона на яркожълтия й плувен костюм. Миналата вечер се беше почувствала толкова уморена, че не си направи труда да вземе душ, така че сега косата й висеше на мръсни, солени фитили. Как можеше да се сравнява с Наоми?

А относно нещата, които Хана беше казала за Наоми — възможно ли беше тя да е А.? Дори и да не беше, имаше доста причини да им е ядосана — особено ако А. й беше казал какво са направили с братовчедка й. Предишната вечер, след като Хана получи онова съобщение, Спенсър лежа в леглото си, мислейки си за катастрофата на Рийдс Лейн. Не можеше да повярва, че почти е забравила за това.

Докато се отдалечаваха от мястото на зловещото произшествие, тя се беше обърнала нервно към Хана:

— Ами ако момичето се свести и се сети коя си?

— Е, аз й казах, че името ми е Оливия и съм от Ярмът — беше промърморила Хана.

— Но ако види твоя снимка в стар брой на „Пийпъл“?

Хана се беше извърнала рязко и се бе вторачила през прозореца.

— Е, да се надяваме, че няма.