Орки

— Не зная дали ситуацията го изисква — рече той и погледна към небето. — От друга страна, наближава време за срещата. Сифи, върни се на площада и доведи Джъп и останалите. Ако не ни намерите на улицата, значи сме вътре. Хайде, тичай.

Оръженосецът хукна да изпълни задачата.

Сега вече останаха само Хаскеер, Точи, Рефдоу и самият Страк. Той предположи, че ще са достатъчно, за да се справят с един смахнат разказвач.

— Влизаме — реши Страк и измъкна ножа от ботуша си. — Извадете оръжията.

Той побутна вратата и влезе, следван от останалите.

Озоваха се в просторно помещение. До отсрещната стена имаше подиум, на който бе поставен резбован трон. Покрай стените бяха подредени възглавнички. Нямаше жива душа.

— Къде, по дяволите, изчезна този Серафейм? — попита Хаскеер.

— Трябва да има още стаи — рече Страк. — Хайде да…

Внезапен шум и раздвижване го накараха да млъкне. В подиума се появи скрита врата. През нея в помещението нахлуха десетина въоръжени таласъми, които ги обкръжиха. Носеха боздугани, мечове и къси копия. Един от таласъмите ги заобиколи и залости вратата към улицата.

Нащърбени остриета на копия опряха в гърлата им. Таласъмите издърпаха ножовете от ръцете им и ги хвърлиха на земята. Сетне ги претърсиха за още оръжия, но не проявиха никакъв интерес нито към торбичките с пелуцид, нито към звездите. Взеха обаче веригата на Хаскеер.

На подиума се появи още един таласъм. За разлика от другите той беше облечен в копринена туника и носеше бижута.

— Аз съм Разат-Каджи — представи се той тържествено.

— Проклет роботърговец! — изръмжа Хаскеер.

Един от таласъмите го удари с дръжката на копието в корема. Хаскеер се преви и задиша тежко.

— Внимателно със стоката! — подвикна му Разат-Каджи.

— Страхливец — заплю го Страк. — Защо не дойдеш да си премерим силите, само аз и ти — орк срещу таласъм?

Разат-Каджи се засмя презрително.

— Какъв очарователен примитивизъм! Остави тази склонност към насилие, приятелю, защото искам да те срещна с една личност. Влез! — извика той.

Скритата врата се отвори и в помещението пристъпи Койла, водена от Блаан, който бе извил отзад ръцете й. Когато зърна Страк, Хаскеер и останалите, на лицето й се изписа изненада.

— Десетник — рече Страк.

— Капитане — отвърна по навик тя. — Съжалявам, че ви забърках в това.

— Ние сме дружина и държим един на друг.

Тя изгледа Хаскеер.

— Имаме сметки за уреждане с теб, стотник.

— Колко трогателно! — намеси се Разат-Каджи. — Жалко, че нямаме време да се наслаждаваме на тази малка драма. По-късно ще можете да се сбогувате.

— Помощниците на този тук скоро ще се върнат! — извика Койла и посочи Блаан.

— Серафейм с тях ли е? — попита Страк.

— Кой Серафейм? Разказвачът?

— Мълчете! — просъска роботърговецът. След това каза на стражниците нещо на таласъмски.

Те наобиколиха отново Страк, Хаскеер и оръженосците и ги изтикаха в ъгъла. В това време на вратата се потропа. Един от таласъмите надникна през отвора, сетне дръпна резетата.

Влязоха Лекман и Олей.

— Ето ги и другите плъхове — обяви Койла.

Блаан й изви ръката и изръмжа:

— Не дрънкай!

Лекман огледа сцената.

— Я какво си имаме тук. Бях чувал, че си голям мошеник, Разат-Каджи, но не очаквах чак такъв размах от теб. Виждам, че се е появила бандата на тази кучка. Или поне част от нея.

— Точно така — потвърди роботърговецът. — С тези добре ще си натъпча кесията.

— Твоята кесия? — изтърси Олей. — Мика, какво означава това?

— Опипване на почвата, предполагам.

— Надявам се, не храните илюзии, че можете да предявите претенции към моята собственост — обърна се към тях Разат-Каджи. — Последствията ще бъдат крайно неприятни.

Лицето на Лекман почервеня.

— Аз и партньорите ми трябваше да отведем точно тези орки на друго място.

— Е, и какво от това? Вашите споразумения не важат в Хекълой. Пък и те сами дойдоха при мен.

— Но аз ти доведох нея, а тя доведе тях. Това нищо ли не означава?

— Ехей! — провикна се гневно Хаскеер. — Я престанете! Говорите за нас, сякаш сме пушено месо!

Таласъмът, който го бе ударил преди малко, го смушка отново с копието. Хаскеер пак се преви.

— Че вие сте си месо и нищо повече! — захили се Лекман.

Хаскеер се изправи и впи студен поглед в таласъма с копието.

— Това ти беше втори път, гадино — заплаши той. — Скоро ще си платиш, с лихвите!

Таласъмът го изгледа безучастно и вдигна копието за трети удар. Разат-Каджи му кресна нещо и той свали ръце. След това роботърговецът добави:

— Сигурен съм, човеко, че ще можем да достигнем до взаимно приемливо споразумение.

— Виж, това вече е приказка — кимна Лекман и лицето му се разведри. — Макар че, доколкото зная, тези изменници не стават за нищо, най-малкото за телохранители.

Роботърговецът огледа орките. Погледът му се плъзна по мускулестите им тела, по покритите им с белези лица, спря се на спокойните им уверени изражения.

— Сигурно си прав. Ще са малко по-трудни за укротяване от женската — съгласи се той.

Страк погледна към Койла и си помисли колко малко знае таласъмът за нея.

— Обещаха ни злато за главите им — намеси се Олей. — Лично кралица Дженеста.

Разат-Каджи обмисли думите му и заключи: