Орки

Хаскеер се качи подиума. Един таласъм се опита да го спре, но оркът само наведе рязко копието и го промуши с такава сила, че острието се подаде от гърба на таласъма и се заби в стената. Хаскеер изостави оръжието, прекоси с няколко скока подиума и стигна до Койла и Блаан. Разат-Каджи стоеше в другия край на подиума и крещеше на телохранителите си да го пазят. Хаскеер не му обърна внимание.

Без да спира, използвайки набраната инерция, той стовари в движение мощен удар върху главата на Блаан. Огромният мъж нададе яростен рев. Хаскеер го удари отново на същото място. Блаан изсумтя от болка, пусна Койла и се обърна към новия си противник. Двамата започнаха да си разменят свирепи удари.

Койла хукна по подиума, стигна до сандъка и повдигна капака му. Сандъкът бе натъпкан с мечове, рапири и ятагани. Тя избра един двуръчен меч и преобърна сандъка от подиума. Той тресна на пода и се разцепи, а оръжията се затъркаляха на всички страни.

В бързината Койла не бе забелязала, че най-близо до падналия сандък са Лекман и Олей. Те се обърнаха и протегнаха ръце към мечовете. Но неколцина орки също се хвърлиха да си намерят подходящи оръжия. За броени секунди всички се превъоръжиха.

От бой с голи ръце и ножове, схватката прерасна в звънтящ дуел с мечове.

— Ловецо на глави! — провикна се Страк и се изправи пред Лекман. — Защитавай се!

— Ела да си го получиш, изрод такъв!

Джъп и оръженосците бързо си намериха нови опоненти. Страк и Лекман започнаха да се въртят един около друг. Ловецът на глави нападна пръв, решен да приключи набързо схватката. Той завъртя меч със смайваща скорост и обсипа Страк с удари. Страк ги отби, след това пристъпи напред и на свой ред премина в атака. Лекман се оказа също толкова опитен и в защита.

Двамата се сражаваха, забравили за всичко наоколо.

Джъп успя да се добере до Олей. Последният не бе толкова добър с меча, като Лекман, но това никак не означаваше, че бе неопитен. Пък и гневът и отчаянието му донякъде компенсираха липсата на умения.

Джуджето замахна хоризонтално, с намерението да отсече главата му. Олей отскочи назад и отвърна с още по-нисък удар, търсейки с острието на оръжието си корема на своя противник. Джъп съумя да отклони удара. Изправиха се един срещу друг и подхванаха наново схватката.

Мечове отбиваха копия, ножове се удряха в ризници, ехтеше звън на стомана. Един оръженосец вдигна масата и я стовари върху гърба на един таласъм. Друг го промуши с копие в гърдите. Въоръжен с боздуган таласъм се нахвърли върху орк и го повали на земята. Падналият успя да се претърколи, изправи се и отби следващия удар с меча си.

На подиума Хаскеер и Блаан бяха заети в яростен юмручен бой. Никой нямаше намерение да се предава.

Блаан успя да халоса Хаскеер по брадичката, но не успя да го повали. Хаскеер нададе безумен вик и отвърна със съкрушителен удар в търбуха на огромния мъж. Блаан се олюля, но също остана на крака. И двамата очевидно не бяха свикнали противниците им да остават прави след подобни удари. Това само разпали яростта им.

Блаан се хвърли с неочаквана за едрото му тяло пъргавина и обгърна с ръце изненадания Хаскеер. Двамата се сборичкаха, напрегнали мишци, със зачервени лица.

Койла се подвоуми дали да не избере роботърговеца, но друга цел я привличаше повече. Тя скочи от платформата. Един таласъм й препречи пътя. Двамата кръстосаха оръжия, таласъмът компенсираше липсата си на финес с бесни замахвания. Тя отбиваше всички удари, без особени усилия. В подходящия момент го препъна, премести центъра на тежестта си и заби меча си в окото му. Таласъмът изпищя и рухна.

Койла се насочи към ловците на глави.

Лекман и Страк продължаваха да си разменят удари. Но не те бяха целта й. Тя искаше Олей, който се сражаваше с Джъп.

— Мой е! — извика тя.

Джъп веднага я разбра, отстъпи назад, завъртя се и си намери друг противник. Койла зае мястото му и изгледа кръвнишки Олей.

— Мечтаех за този миг, копелдако!

— Дължиш ми го, кучко! — отвърна той и неволно докосна превързаното си ухо.

Звънът на мечовете им оповести началото на двубоя. Койла приклекна, подскочи рязко и завъртя дръжката на оръжието си. Олей се защитаваше с ярост, която сякаш бе на път да прерасне в паника. Ударите му бяха прекалено силни и доста неточни, но това ги правеше донякъде и непредсказуеми и опасни.

От своя страна Койла влагаше в двубоя омразата, която бе натрупала по време на пленничеството си при ловците на глави. Само кръв можеше да измие униженията, на които я бяха подложили. Тя удряше меча на Олей с такава сила, че беше цяло чудо, че досега не се бе строшил. Мъжът вече се задъхваше и явно беше на края на силите си. Беше забравил напълно за атаките и бе преминал в глуха защита.

Страк бе установил, че въпреки небрежния си вид Лекман се сражава като дявол. Боят с него изискваше пълна концентрация и сила.