Орки

— Една доста примамлива възможност.

Групата на Джъп прекара времето си в напразно дирене. След като изминаха отредените три часа, той поведе оръженосците назад към площада.

Там вече ги очакваше Сифи, който им предаде посланието на Страк.

— Тръгваме веднага — кимна Джъп, след като го изслуша.

Дори минувачите да намираха за странно, че едно джудже води група орки из улиците на Хекълой, те се постараха да запазят коментарите за себе си. За щастие по пътя си Джъп и другарите му не срещнаха Застъпници.

Имаше един напрегнат момент, когато стигнаха източния квартал и Сифи не знаеше коя пресечка да хванат. Но някак избра вярната и след около пет минути съгледаха уличката с бялата къща. Не се виждаше никой.

Това никак не се понрави на Джъп.

— Страк е казал, че ще ни чакат отвън, така ли?

— Да — потвърди Сифи. — Ако всичко е наред.

— В такъв случай трябва да предположим, че „не всичко“ е наред — заключи Джъп и се обърна към останалите: — Очевидно вътре ще ни очакват врагове. Струва ми се, че това е една от онези ситуации, в които употребата на оръжие е задължителна.

Озъртайки се предпазливо, те наизвадиха ножовете си.

Джъп протегна ръка и бутна вратата. Тя не помръдна. Той даде знак на останалите да се приближат. По негов сигнал всички се нахвърлиха едновременно върху вратата, избиха я от рамката и нахлуха вътре.

После замръзнаха на местата си.

Пред тях имаше двама човеци, въоръжени с ножове. Вдясно, Хаскеер, Страк и останалите орки бяха притиснати до стената. Пазеха ги седем-осем таласъма, въоръжени с боздугани, мечове и копия. Върху подиума, в другия край на помещението, стоеше таласъм в копринени дрехи. Зад него се виждаше Койла, в лапите на едър мъжага.

Един таласъм се появи откъм близкия ъгъл и препречи разбитата врата, стиснал в ръце копие.

Лекман се ухили.

— Става все по-хубаво.

— Ето, че цялото мило семейство се събра — добави също широко усмихнат Олей.

— Хвърлете оръжията! — просъска Разат-Каджи.

Никой не помръдна.

— Предайте се — подкрепи го Лекман. — По-малко сте и сте по-зле въоръжени.

— Не приемам заповеди от таласъми, нито от вонящи човеци.

— Прави каквото ти казват, изрод такъв! — кресна Лекман.

Джъп погледна към Страк.

— Капитане?

— Прави каквото трябва, стотник.

Нямаше и капка съмнение какво има предвид Страк.

Джъп преглътна. След това спокойно добави:

— По дяволите, какво е животът без малко вълнение?

15.

Джъп замахна и промуши най-близкия таласъм в гърдите. За миг в помещението се възцари мъртвешка тишина.

След това сякаш изригна адът.

Един от оръженосците дръпна копието на поваления таласъм и се нахвърли върху следващия. Страк и Хаскеер също скочиха срещу стражниците. Започна яростна борба за оръжията.

Групата на Джъп нападна Лекман и Олей. Те извадиха оръжия и встъпиха в яростен бой с ножове.

Джуджето обаче не успя да се включи в него. Размахал меч, на пътя му изскочи един таласъм. Джъп се приведе, за да избегне първия удар, подпря се на ръка и подкоси противника си с крак. Двамата се затъркаляха по земята, борейки се за меча.

Стиснал с една ръка ръката на таласъма, Джъп започна да го налага с другата по главата. Но отчаяният стражник отказваше да пусне оръжието. За щастие наблизо премина друг орк и го мушна с ножа си в гърба. Таласъмът изпищя и отпусна за миг ръце. Това бе достатъчно. Джъп издърпа меча, завъртя го ловко и го заби в гърдите му. След това скочи на крака и се присъедини към останалите.

На подиума Койла се биеше като дива котка, опитвайки се да се освободи от ръчищата на Блаан. Близо до нея Разат-Каджи крещеше заповеди, редували със звучни ругатни.

Страк успя да обгърне с ръце противника си, за да не му позволи да използва оръжието си. Докато се боричкаха, той му подложи крак и тупна отгоре му. След това го зашемети с няколко удара с глава. Накрая изтръгна меча от сгърчените му пръсти и го довърши.

Когато се обърна, откри, че Хаскеер се е въоръжил с копие. Беше го отнел от пазача, който го бе ударил. Страк си запроправя път през мелето, опитвайки се да достигне ловците на глави.

Междувременно пред Хаскеер се изправи друг таласъм. Стотникът не се поколеба нито за миг. Приклекна чевръсто, избегна първия удар, опря върха на копието в брадичката на противника си и го натисна рязко нагоре. Назъбеното острие разпори лицето на таласъма и помещението се разтресе от ужасения му писък. Хаскеер извади копието, от което капеше кръв, и се озърна за нов противник.

Все още притисната в мечешката прегръдка на Блаан, Койла викаше нещо. Думите й оставаха неразбрани, но тя сочеше един голям сандък върху подиума.

Лекман и Олей размахваха ножове, опитвайки се да задържат орките на разстояние. С пристигането на Джъп и Брегин, въоръжени с мечове, везните се наклониха в полза на орките.

Койла продължаваше да се мята в лапите на Блаан. Извика отново. Едрият мъж я стисна за врата, с очевидното намерение да го скърши.