Осем

— Преди шест хиляди години съществували напреднали цивилизации покрай големите реки на земята — Нил, Ганг, Хинду и Ефрат. Те практикували тайно изкуство, което по-късно довело до раждането както на религията, така и на науката, тайната на това малко известно изкуство била, че за него се изисквал цял един живот, за да станеш посветен — за да разбереш истинската му същност.

Ритуалът на посвещението бил често жесток, а понякога дори смъртоносен. Традицията, свързана с този ритуал, е запазена до наши дни. Все още се появява в католическата меса, в кабалистичните ритуали, в церемониите на розенкройцерите60 и свободните масони. Ала същността на традицията е изгубена. Тези ритуали не са нищо повече от просто възстановяване на процеса на формулата, известен на древните, възстановка, която им е давала възможност да предадат знанията си с помощта на действие. Забранено им е било да записват. — Мини ме погледна с тъмнозелените си очи така, сякаш се опитваше да потърси нещо дълбоко в мен. Финикийците разбирали ритуала. Също и гърците. Дори Питагор забранил на последователите си да го описват, тъй като го смятали за извънредно опасен. Най-голямата грешка на маврите била, че не се подчинили на заповедта. Те вплели символите във формула и я записали на „Шаха Монглан“. Макар и закодирана, всеки, който притежава частите, накрая ще разбере значението — без да преминава през посвещението, което едно време задължавало да се положи клетва и никога да не се използва за зли дела, иначе посветения го грозяла смърт. Земите, където била създадена тази наука — където процъфтяла, — били наречени от арабите на името на богатия черен нанос, отложил се по бреговете на реките, които всяка пролет им носели живот. Наричали ги Ал-Кем, Черните земи. А тайната наука била наречена „Ал-Кими“ — „Черното изкуство“.

— Алхимия! — възкликна Лили. — Като например да превърнеш сламата в злато ли?

— Изкуството на преобразуването — отвърна Мини със странна усмивка. — Те твърдели, че можели да превърнат основни метали като калай и мед в редките сребро и злато, а също и в много други неща.

— Шегувате се — подхвърли Лили. — Искате да кажете, че пропътувахме хиляди километри и преживяхме цялата тази какофония, за да разгадаем тайната на шаха, която ще се окаже псевдомагия, забъркана от примитивни жреци?

Аз продължавах да разглеждам плата. Нещо започваше да ми проблясва.

— Алхимията не е магия — поправих я аз, обзета от вълнение. — Поне не е била отначало. По-късно нещата са се променили. Тя е основата на съвременната химия и физика. Всички учени през Средновековието са я изучавали, дори по-късно. Галилео помагал на херцога на Тоскана и на папа Урбан Осми в експериментите им. Майката на Йохан Кеплер замалко да бъде изгорена на кладата като вещица, задето го учела на мистични тайни… — Мини кимаше с глава, а аз продължих. — Казват, че Исак Нютон е прекарал повече време в забъркване на химикали в лабораторията си в Кеймбридж, отколкото над Principa Mathematica. Парацелз може да е бил мистик, ала е и баща на съвременната химия. В интерес на истината ние използваме алхимичните принципи, които той е открил, в съвременното топене на метали. Не знаеш ли как се произвеждат пластмаси, асфалт и синтетични влакна от петрол? Разбиват молекулите с помощта на температура и катализатори, също както древните алхимици са твърдели, че правят, за да превърнат живака в злато. В цялата тази работа има един-единствен проблем.

— Само един ли? — попита вечно скептичната Лили.

— Преди шест хиляди години в Месопотамия не са имали ускорители за частици, а в Палестина не са съществували фабрики за крекинг61. Не са постигнали нищо повече от това да превърнат медта и месинга в бронз.

— Може и да не са — отвърна без следа от притеснение Мини. — Само че, ако всички тези древни жреци на науката не са разполагали с опасната тайна, защо им е трябвало да забулват всичко в тайнственост? Те са настоявали новопосветените да се учат цял живот, да полагат клетви и обети, да се подлагат на ритуал, наситен с болка и опасности, преди да бъдат допуснати в ордена…

— Ордена на тайните избраници — довърших вместо нея. — Точно така, тайните избраници.

Мини не се усмихна. Погледна ме и сведе очи към плата. Мълча дълго, а след това гласът й прозвуча като нож.

— На Осмицата — прошепна тя. — На онези, които могат да чуят музиката на сферите.