Осемте удара на часовника

Той не отговори. Беше напълнил две чаши с шампанско и бавно изпразни едната, като не сваляше поглед от статуетката на бога Меркурий. Завъртя я върху пиедестала й.

— Каква добра работа, каква хармония на линиите! Цветът ми харесва по-малко, но линията, пропорцията, симетрията. Погледнете тази статуетка. Панкарди има право, тя е творение на голям майстор. Краката са едновременно и тънки, и мускулести. Целият силует напомня елен, навява чувството за бързина. Това е много добре… Има обаче една малка грешка, която може би не сте забелязали.

— О, да — съгласи се Ортанз. — Направи ми впечатление още като я видях над фирмата на магазина. Имате предвид сигурно, че й липсва нещо като равновесие, нали? Тялото е прекалено наведено върху крака, който го носи. Създава впечатлението, че ще падне напред.

— Поздравявам ви — каза Ренин. — Грешката е едва забележима и трябва много чувствително око, за да се долови. Но наистина, логично би било тежестта на тялото да я събори и според законите на равновесието малкият бог да се строполи върху главата на някой минувач.

След кратко мълчание Ренин продължи:

— Още от първия ден забелязах този недостатък. Но как още тогава не съм направил необходимия извод? Бях смутен само от нарушаването на един естетически закон, докато е трябвало да се запитам как така се нарушава един физически закон. Сякаш изкуството и природата нямаха нищо общо! И като че ли законите на гравитацията могат да бъдат нарушавани, без да има там някаква друга първоначална причина.

— Какво искате да кажете? — попита Ортанз заинтригувана.

— О, нищо — каза той. — Учудвам се само, че не сте се запитали по-рано защо този Меркурий не се търкулва напред, както би трябвало да стане.

— И каква е причината?

— Причината ли? Предполагам, че Панкарди, като е усъвършенствал статуетката, за да я направи по-пригодна да му помага в щастието, е променил някак центъра й на равновесие! И най-вероятно е постигнал това, като е поставил някаква допълнителна тежест, която да я придържа.

— Каква тежест?

— На пръв поглед би могло да се предположи, че статуетката е привързана с нещо, за да не пада. Но нищо подобно. Наблюдавах го от прозореца как на всеки два дни се качва по една подвижна стълба до нея, за да я почиства. Той тогава я повдигаше и значи остава единствената хипотеза: тя е балансирана с противотежести.

Ортанз изтръпна. Бе започнала вече да се досеща.

— Противотежест?… Предполагате, че тя е там… сигурно в пиедестала?

— А защо не?

— Нима е възможно? Но в такъв случай защо Панкарди ще ни подарява тази статуетка?

— Той не ни подари точно тази — уточни Ренин. — Тази аз сам си я взех.

— Но кога? Откъде?

— Преди малко. Докато вие стояхте в салона, аз просто прекрачих през прозореца, който е над фирмата на магазина, и смених статуетките. Взех тази, която бе поставена в нишата и която бе интересна за мен, и на нейно място поставих другата, която ми бе подарил Панкарди и въобще не ме интересуваше.

— Но другата ми се струва, че не беше толкова наклонена напред?

— Не колкото другите, които са окачени в магазина. Но Панкарди не е скулптор. Разликата в наклона едва ли ще му направи впечатление. Нищо няма да забележи и ще продължава да вярва, че щастието бди над него от талисмана. Така че ето статуетката, която беше над фирмата. Трябва ли да я счупя, за да извадя от пиедестала и вашата тока, и парчето олово, поставено в задната част на същия този пиедестал, за да уравновесяват бога Меркурий?

— Не…, не!… няма смисъл… — промълви Ортанз. Интуицията, проницателността на Ренин, ловкостта, с която бе ръководил издирването, всичко това за нея остана в сянката на един по-важен момент. Тя изведнъж се досети, че и осмата авантюра е вече завършена и резултатът е в негова полза. Нещо повече, крайният срок за последната авантюра не беше още изтекъл. При това той имаше смелостта да подчертае:

— Часът е осем без четвърт.

Настъпи тягостно мълчание. И двамата се чувстваха толкова притеснени, че не смееха дори да помръднат. За да наруши мълчанието, Ренин се зашегува:

— Този доблестен господин Панкарди ме осведоми така изчерпателно! Аз знаех, разбира се, че като се нервира много, той все ще изпусне нещо. Трябваше ми само една искра, за да блесне истината. И той не ме разочарова. Връзката, която направи несъзнателно, но неминуемо, между кораловата тока, теорията за щастието и Меркурий, неговия бог, беше достатъчна. Разбрах, че асоциациите му произтичат от това, което бе направил в действителност. Беше съединил двата шанса. И веднага си спомних за статуетката на Меркурий, поставена над входа на магазина и за странното й равновесие.

Ренин внезапно замълча. Струваше му се, че хвърля думите си на вятъра. Младата жена се бе хванала за челото, бе закрила очите си и сякаш бе замръзнала в това положение.

И тя наистина не го слушаше. Развръзката на това странно приключение, начинът, по който Ренин бе действал, не я интересуваха. Мислеше за всичко това, което от три месеца бяха преживели заедно, за невероятното поведение на този човек, който й бе предложил своята преданост.