Осемте удара на часовника

— Милиони? Но аз не ги желая, драги господине. Малкото каменно късче, което имам, струва много повече от тях. Доказателство за това е целият този труд, който хвърляте, за да ми го отнемете. Сам признавате, че цели месеци сте правили своите издирвания. Месеци, през които сте преровили всичко, докато аз дори и не подозирах. Дори не съм знаел за това, за да се защитавам. Но защо да се защитавам?… Малката вещ се пази сама. Тя не желае да бъде открита и това няма да стане никога… Да, тя наистина е тук… И е поставена на място, което задоволява… Щастието на Панкарди? Но то е известно на целия квартал, на всички антиквари. Аз крещя от покрива: „Аз имам щастие“. Дори си позволих нахалството да взема като покровител бога на щастието… Меркурий! Той също ме закриля. Вижте колко много статуетки на Меркурий има в магазина ми! Погледнете колко много от тях висят горе на тази дъска. И всичките те са от известен скулптор. Можете да проверите подписите му. Ако желаете, разбира се. И той, ми ги продаде всичките. Искате ли да ви подаря една, драги господине? Един подарък от Панкарди като обезщетение за вашия неуспех! Ще я приемете ли?

Той се изправи до стената, взе една статуетка от дъската и просто я натика в ръцете на Ренин. И смеейки се, понеже противникът като че ли отстъпваше пред смелата му атака, той се провикна:

— Браво, той приема! А ако той се съгласи, това означава, че всички сме съгласни! Госпожо Панкарди, не се тревожи, скъпа! Довиждане, г-це Ортанз! Довиждане, господине! Когато поискате отново да ми кажете добър ден, почукайте три пъти на тавана. Довиждане, отнесете подаръка си… и нека Меркурий ви закриля! Довиждане, мили мой принце… Довиждане, госпожице Ортанз…

Той ги изтласка към желязната стълба, като хващаше ту единия, ту другия за ръката и ги избута така чак до ниската врата, която се виждаше в горния край на стълбата.

Но което беше най-невероятното в случая, Ренин въобще, не протестираше. Той не оказа ни най-малка съпротива и се остави да го водят като наказано дете, което изпъждат навън.

От мига, в който той направи своето предложение на Панкарди, до този, в който Панкарди тържествуваше и го изтласка към вратата със статуетката в ръце, не бяха минали и пет минути.

Прозорците на столовата и салона на мецанина, които Ренин бе наел, гледаха към улицата. Масата бе сервирана за двама души.

— Извинете, че наредих да сервират, без да ви попитам — каза Ренин на Ортанз, като отвори вратата на салона.

— Но си мислех, че както и да се развият събитията, все ще се съгласите да дойдете тук и да вечеряме заедно. Не ми отказвайте тази милост, която ще бъде последната от нашата последна авантюра.

Ортанз не отказа. Начинът, по който завърши сражението, толкова противоположен на всичко, което бе виждала от него досега, я отчайваше. А и защо да отказва, когато условията на договора не бяха изпълнени?

Ренин излезе за малко, за да даде някои заповеди на слугата си, и след минута-две се върна отново при нея и я въведе в столовата. Часът вече минаваше седем.

Върху масата имаше цветя, а по средата стоеше статуетката на Меркурий, подарък от синьор Панкарди.

— Нека Бога на щастието председателствува нашата вечеря! — каза шеговито Ренин.

И чудно, изглеждаше много весел.

— Ах — възкликна той, — а колко много зла воля проявихте вие! Госпожата ми затваряше вратата си… Госпожата вече не ми пишеше… Наистина, мила приятелко, вие бяхте много жестока и аз много страдах. Трябваше да употребя какви ли не средства, за да ви привлека поне тук. Признайте, че писмото ми беше доста майсторски написано! Трите пръчици… синята рокля… Кой може да устои на всичко това! На всичко отгоре, прибавих и от себе си няколко загадки: седемдесет и пет зрънца на огърлицата, старата жена със сребърната броеница… всичко това изкушава все пак любопитството. Не ми се сърдете за всичко това. Исках да ви видя днес и вие дойдохте. Благодаря.

След това принцът разказа накратко как е открил следите на откраднатото бижу.

— Сигурно се надявахте, че като ми поставите това условие, аз няма да мога да го изпълня? Грешка, мила приятелко. Опитът поне в началото беше лесен, понеже разполагах с едно важно сведение: характера на талисмана, олицетворяван от тази тока. Достатъчно бе да проуча дали сред тези, които са ви заобикаляли от прислугата, има някой, който да е по-заинтересован от него. Така съставих един списък на лицата, които са били в по-голяма близост до вас. В него вниманието ми веднага бе привлечено от г-ца Люсиен, родена в Корейка — страната на суеверията. Това бе изходната ми точка. После всичко беше свързано едно с друго и само трябваше да разнищя веригата.

— Всичко се разнищваше добре, но веригата се скъса. Открихте крадеца, но не успяхте да се доберете до откраднатата вещ.

Упрекът беше ясен. Ренин не беше свикнал с неуспехи. А тя, изглежда, се нервираше и от неговото спокойствие след неуспеха, вследствие на който пропадаше и всичко останало.