Остров Тамбукту

— Така ли мислите? Но диваците са на друго мнение…

— И те не обичат първожреца — вие сам казахте това преди малко.

— Но се страхуват от него, а това не е без значение, нали така? Той е техен първожрец. Поради простотията си те го тачат като божество. Страхопочитание — така бих нарекъл отношението им към Арики. А вие се опълчихте против него Защо? Заради своите глупави принципи — извинете за израза…

— Моите принципи са в кръвта ми и аз никога няма да се откажа от тях.

— Да, в кръвта ви, вярно. Това още веднъж потвърждава старата истина, казана от Сенека: „Коренът на злото не е в нещата, а в душата на човека.“

— Оставете тая остаряла философия на Сенека — тя отдавна е погребана в развалините на Римската империя и никога няма да възкръсне.

— Напротив, тя е жива, това се вижда от вашия случай. Вината е в самия вас, а вие я търсите в Арики. Първожрецът е един опърничав простак — нищо повече. Откажете се от своите принципи, оставете го на мира и той думица няма да каже против вас, уверявам ви.

— Аз не ви карам да се откажете от своите принципи и убеждения, нали така? Защо вие искате да се откажа от своите?

— Защото не аз идвам при вас за съвет, а вие идвате при мен. И защото моите принципи са полезни за мен, а вашите убеждения са зло за самия вас. Вие искате да разбиете стена с гола глава. Искате да събаряте крепост с грахови зърна. Това е смешно, сър … Търсите истината и справедливостта…

— Именно истината и справедливостта — прекъснах го аз.

— … а не се съобразявате с условията, в които живеете, и заприличахте на печалния рицар, който се борел с вятърни мелници. Диваците ще си останат диваци, каквото и да направите за тях. Колкото повече ги глезите, толкова по-малко ще ви уважават. Те ни смятат за свръхестествени същества, които всичко знаят и могат, а вие им казвате, че сме хора като тях, защо? Нима това е в наша полза? Е, да, вие сте за истината … Но какво е истина? Истината има две страни и два края. Тя е като сабята — с острие и дръжка. Всеки разумен човек ще хване дръжката, а вие се хващате за острието. Справедливост? … Е, добре! Нека поговорим за справедливостта. Какво значи справедливост? Празна дума, измислена за наивните и лековерни хора! Намерете ми един справедлив човек и аз ще ви посоча хиляди негови грехове. Само аллах е безгрешен — иронично се усмихна плантаторът, — само той знае истината, но на никого не я казва. Аллах всичко вижда и всичко знае, но нищо не казва — затова и хората му се кланят до земята. Само една думица да проговори, и те ще го охулят. Мълчете и вие. Правете се, че нищо не виждате и нищо не чувате. Оставете първожреца на мира, за да ви остави и той. Не се бъркайте в неговите работи. Ако ми обещаете това, аз ще поговоря с него и още тази вечер той отново ще ви подаде ръка. Съгласни ли сте?

— Не съм съгласен и нищо не мога да ви обещая. Никога няма да се откажа от истината и справедливостта — каквото и да ми струва това. За вас те са празни думи, но за мен те имат дълбок смисъл. Ние сме хора от два свята, сър. Това, което за вас е истина, за мен е лъжа, което за вас е справедливо, за мен е вопиюща неправда.

— Тогава защо сте дошли при мен? С какво мога да ви бъда полезен? — троснато ме попита плантаторът.

— С какво ли? Кажете на Арики да млъкне. Кажете му да спре своите интриги.

— Само това ли? — студено ме изгледа Смит. Той беше обиден, това личеше и по лицето му, което беше леко побледняло, и по навъсените му вежди.

— Само това.

— Добре, ще му кажа.

— Нямам нищо против, ако подкрепите думите си с една бутилка коняк — додадох аз.

— Добре — кимна с глава плантаторът. — И това ще направя.

IV

На другия ден Зинга дойде в моята колиба разплакана, седна на нара и закри лицето си с ръце.

— Какво има? — попитах я разтревожен. — Какво се е случило?

— Уин-уин! Много лошо!

— Но какво? Кажи!

— О, Андо! — възкликна тя, като хълцаше.

— Да не би да е умрял някой?

— Не, Андо! Още по-лошо!

— Да не би крокодилът да е изял някого?

— Не, Андо! Още по-лошо!

— Какво тогава? Кажи!

Тя ме хвана за ръката и извика през сълзи:

— Бягай, Андо! Бягай далеч оттук!

— Защо?

— Арики иска да те върже и да те хвърли на крокодила! Бягай, Андо! Сега ще дойдат…

— Кой ще дойде? — скочих аз изтръпнал.

— Арики и неговите хора. Те са у дома. Арики каза:

„Крокодилът иска жертва. Ще вържем Андо и ще го дадем на крокодила. Тогава той сам ще отиде в Голямата вода.“ А набу каза: „Не! Андо е добър човек, не съм съгласен.“ А другите се развикаха: „Андо е лош човек! Ще го хвърлим на крокодила!“ Бягай, Андо! Бягай, докато не са дошли!

— Много ли са? — попитах я аз. — Колко са хората, които са послушали Арики? Пет души? Десет?

— Може би пет, може би десет — неопределено каза Зинга. — Много са. О, Андо! Бягай, Андо!…

Тя отново ме хвана за ръката и ме потегли към вратата, но аз останах на мястото си.

Значи, този път Арики не е сам. Той е успял да уговори десетина туземци и да ги поведе против мен. Какво да правя?