Остров Тамбукту

Амбо отново беше стигнал до мисълта да премахне първожреца с отрова. Някога той искаше да пусне в колибата му очиларка, но тя ухапа баща му. Сега той беше измислил по-сигурно и по-безопасно средство — отрова от анчар…

— Не! — възразих аз. — Не бива! Веднъж ти искаше да отровиш първожреца с кадити, но аз бях против — помниш ли? И сега съм против.

— Арики трябва да умре! — повиши глас Амбо и очите му пламнаха. — Той иска да те принесе в жертва на крокодила! Помисли.

— Няма какво да мисля. Арики е подлец — това съм го казвал много пъти. Но не бива и ние да бъдем като него.

— Не и не! — извика Амбо и скочи разярен. — Щом ти не искаш, тогава аз ще се разправя с него!

Той тръгна бързо към селото. Трябваше да го спра, защото в момент на силен гняв той наистина можеше да направи някоя глупост. Настигнах го и му казах:

— Послушай ме, Амбо! Остави Арики на мира. Ако го убиеш, цялото племе ще се опълчи против тебе. Това е опасно, не разбираш ли?

— Но той ще накара хората да те вържат и да те хвърлят на крокодила!

— Не вярвам да го послуша някой — казах аз, без да бях сигурен в това. — Пък и да го слушат, аз ще съумея да се справя. От тебе искам само едно: обещай ми, че нищо няма да направиш на Арики.

Сложих ръката си на рамото на своя приятел и го загледах в очите. Това го успокои и той каза тихо:

— Добре, ще те послушам. Но ако Арики се опита да ти напакости, ще срещне острието на моето копие. Анге бу!

Стиснах му ръката в знак на благодарност и той си отиде успокоен. Но аз не бях спокоен. Сериозно се замислих какво да правя? Ако убия крокодила, ще бъда виновен за всички беди и нещастия, които ще се случат в бъдеще с когото и да било. Ако не го убия, той ще продължи да всява страх и ужас у хората и кой знае, един ден те може би ще послушат първожреца и ще се съгласят да ме принесат в жертва на хищника. Как да изляза от това трудно и опасно положение?

III

Реших да се посъветвам със Смит и Стерн и ги потърсих в плантацията. Намерих там само Смит. Той измерваше височината на фиданките и грижливо записваше данните в своя бележник. Разказах му за интригите на първожреца. Вместо да се разтревожи, той небрежно махна с ръка:

— Не обръщайте внимание на тоя изкуфял старец, той нищо не може да ви направи.

— Защо мислите тъй?

— Защото зная, че диваците ви обичат и ви смятат едва ли не за бог. А него никой не го обича.

Той каза това с една сигурност, която не ми хареса.

— Преувеличавате — казах аз. — Туземците ме обичат, това е вярно. Но нека не забравяме, че аз съм чужденец, а Арики е техен първожрец.

Смит се изсмя. Първожрец — голяма работа! Докато главатарят е на моя страна, никаква опасност не ме заплашва. Без съгласието на главатаря първожрецът няма да смее да предприеме против мен каквото и да било.

Така мислеше Смит, но той беше забравил някои неща, които аз помнех много добре. В решителни минути Арики не се съобразяваше с волята на Боамбо и всичко вършеше на своя глава. При това никой не можеше да каже докъде се простира неговата власт. Главатарят беше тих, добър и разумен човек, на никого не налагаше волята си, а първожрецът беше упорит, опърничав, властолюбив и мнителен. Когато искаше да направи зло на човека, пред нищо не се спираше. Нали по негово настояване туземците ни хвърлиха в океана, когато първи път излязохме на острова, а по-късно задигна сандъците и чувалите на Смит въпреки волята на главатаря. Наистина Смит излезе по-хитър от него и успя да си възвърне имуществото, но това още не означаваше, че Арики е безвреден.

— Сега пък вие преувеличавате — каза Смит, като ме изслуша внимателно. — Не виждам нищо страшно в глупавото дърдорене на първожреца. Но щом отдавате толкова голямо значение на думите му, нека помислим какво да правим.

Отидохме до самия поток, който протичаше наблизо, и седнахме на сянка под вековните дървета. Тук беше прохладно и тихо. Диви пчели прехвръкваха наоколо с тънко бръмчене, кацаха от цвят на цвят, събираха прашец и пак отлитаха към гнездата си. По стъблата и по клоните на близките дървета висяха огромни червени орхидеи и епифитни бромелии — най-едрите и най-красивите цветя на тропика, които миришеха отвратително. Смит се намръщи, премести се по-далеч от тях и като се излегна върху меката трева, запали една пура.

— Мога ли да ви кажа откровено какво мисля за вас? — неочаквано се обърна той към мен.

— Разбира се — отвърнах малко учуден. Въпросът му беше неуместен. Поне на мен така ми се струваше.

— Няма ли да се обидите? — отново ме попита плантаторът.

— Не.

— Добре, слушайте тогава. Вие сте неспокоен човек. Непоправим идеалист, романтик и фантазьор — това и друг път съм ви го казвал. Оттук идват всичките ви беди. Казах ви веднъж, че диваците са опасни — не ми повярвахте. Посъветвах ви да използувате разположението на главатаря към вас — не ме послушахте. Арики искаше да ви направи свой зет и наследник и ви подаде ръка — вие я отблъснахте. Защо?

— Никога не бих поел ръката на такъв престъпник…

— Престъпник? Това е силно казано.

— Напротив, всички думи бледнеят пред неговото коварство.