Още на другия ден отидохме с Боамбо у Арики. Аз бях взел от яхтата бутилка коняк, три герданчета, нож и брадва, като предполагах, че подаръците ще направят първожреца по-сговорчив. Досега Смит ми даваше за размяна с туземците само дреболии — герданчета и огледалца, — а инструментите и сечивата, каквито имаше доста в склада на яхтата, пазеше за себе си. Но сега той отдаваше голямо значение на мисията ми и стана по-щедър. Ако бях му поискал още някоя и друга бутилка коняк или още две-три брадви, той би ги дал на драго сърце, но аз смятах, че засега и това е достатъчно.
Арики ни посрещна сухо. Той дори не стана от нара, на който седеше, и не ни покани да седнем. Но ние седнахме с Боамбо и без покана. Предложих му цигара, но той отказа рязко. Беше мрачен, очите му святкаха гневно. Той ме стрелна със студен, пропит с омраза поглед и припряно заговори за отиването ми в Калио. Защо съм ходил? Кого съм питал? Нали беше ми казал да не ходя? Значи, аз не го зачитам за нищо! Него, рапуо, пуирара на пуяч. Къде се намирам? Тук не е земята на пакегите!
Аз извадих ножа от пакета и му го подадох:
— Рапуо, вземи го. Това е подарък от третия пакеги. Той погледна ножа изпод навъсените си вежди и отблъсна ръката ми. Тогава аз взех един ямс от кошницата, която висеше сред колибата, обелих с ножа кората му и го нарязах. Жената на Арики подсвирна с уста от изненада. Досега тя беше белила и рязала ямса с мидена черупка. Подадох й ножа и казах:
— Вземи го. В голямата лодка има много такива ножове. Жената взе ножа и отиде да се похвали на съседките си. Арики седеше на нара все тъй намръщен и потъмнял като градоносен облак. Той не можеше да ми прости моята дързост. Ходя по селата, лекувам хората без негово разрешение! Как смея!…
Тогава аз извадих от пакета брадвата с къса дръжка и му я подадох.
— Рапуо9
, това е подарък от третия пакеги. Вземи го. Той веднага разбра какво му давам и за какво служи — стоманената брадва приличаше на каменните брадви на туземците, — но отказа да я вземе.В колибата имаше едно доста дебело дърво, донесено за огъня. С два-три удара го пресякох на две. Арики не изтърпя и подсвирна от възторг.
— Вземи я — сложих аз брадвата пред първожреца. Той не посегна към нея, но и не я отблъсна. Жената на Арики се върна. С нея беше и Канеамеа. Аз им дадох по един гердан и видях каква радост загоря в очите им. Герданите на Смит наистина правеха чудеса. Те можеха да смекчат и най-коравото сърце. Дадох третия гердан на Арики. Той мълчаливо го окачи на шията си.
Оставаше третото „чудо“ — бутилката с коняка. Но тя беше последният ми коз, не биваше да го проигравам тъй бързо. Ножът, брадвата и герданите бяха достатъчни да изкупят вината ми пред Арики, дето съм ходил в Калио без негово съгласие. Сега оставаше най-важното — да уредим работата на Смит, да склоним Арики да не го хвърля в океана и да го остави да живее спокойно на острова.
Боамбо заговори за „третия пакеги“. Той каза на първожреца, че третият пакеги е добър човек и трябва да му разрешат да живее на острова, без да го хвърлят в океана. Но Арики не искаше и да чуе. Той рязко прекъсна главатаря:
— Откъде е дошъл третият пакеги?
— От луната — побърза да отговори Боамбо.
— От луната! А как е дошъл? Има ли криле? И защо е дошъл? Да се хвърли в Голямата вода! Още сега!
— Не бързай! — спря го Боамбо. — Третият пакеги още не е стъпвал на нашия остров. Той живее в голямата лодка и ние нямаме власт над него.
— Проклятие! — гневно извика Арики.
Боамбо пак заговори за пакегите. О, те са добри хора, полезни хора! Аз съм го спасил от кадити, лекувам хората с нанай кобрай — малко ли е това? И от другите пакеги племето ще научи нещо полезно. Те имат такива чудни неща, каквито нито един занго не е виждал досега.
Канеамеа сложи пред нас делва с малоу и седна на нара. Когато я погледнах, тя наведе глава, но аз успях да забележа в краткия поглед на тъмнозелените и очи някаква неуловима, тиха тъга.
— Набу — обърна се тя към баща си. — Тана Боамбо е прав, пакегите са добри хора.
— Мълчи! — викна й Арики и като се обърна към мен, попита: — Какво има в голямата лодка? Кажи!
— Много неща има в голямата лодка, рапуо. Има големи и малки стъкла — като ги погледнеш, виждаш лицето си в тях.
— Зная — нетърпеливо ме прекъсна Арики. — Друго?
— Има много брадви като тази, която ти дадох. Един човек с такава брадва може да направи лодка само за два-три дена.
Арики ме погледна недоверчиво и попита:
— Може ли?
— Може.
— Какво има още?
— Има много уди, които пускат гръмотевици и убиват птици, както летят.
— А хора убиват ли?
— И хора убиват.
Арики преглътна и пак попита:
— Друго какво има в голямата лодка?
— Много неща има, как да ти обясня? Трябва сам да ги видиш.
Първожрецът наведе глава и се замисли. Той решаваше съдбата на Смит. Ще остане ли плантаторът цял живот на своята яхта, която беше се превърнала в негов затвор, или първожрецът ще му разреши да живее на острова?