Остров Тамбукту

— Хареса ми — отвърна тя.

— Лоши хора ли са пакегите?

— Не са лоши. Но защо оня постоянно се въртеше като маймуна?

Тя не разбираше, че поклоните на Смит означаваха уважение към нея. Когато й казах, че в своята страна плантаторът е бил „калиман биля“, голям и силен човек, тя се учуди. Как може такъв сух, слаб човек да бъде силен? Според нея аз съм много по-силен от Смит, защото мускулите ми са по-здрави. Тя разбираше силата на човека във физически смисъл, а не в неговото богатство.

Вечерта Зинга разказа на родителите си какво е видяла в голямата лодка на пакегите. Те я слушаха притихнали и учудени. Тя им даде по една таблетка шоколад. Всички го харесаха, а старата Дугао с добродушна усмивка попита дали шоколадът расте по дърветата. Боамбо сръбна от коняка.

Очите му светнаха.

— Тацири! — облиза той устните си.

Конякът се хареса и на Амбо. След няколко глътки той се развесели и каза, че ако пакегите дадат на Арики повече от това питие, той ще се съгласи на всичко.

— Амбо е прав — каза Боамбо. — Ако пакегите имат повече от това питие, Арики няма да ги хвърли в Голямата вода.

— Имаме — кимнах с глава. — Имаме толкова много, че Арики не би могъл да го изпие за три луни. Пакегите ще дадат на Арики много подаръци.

— Ще поговоря с Арики — обеща Боамбо. — Ще му занеса и от това питие. — И като сръбна пак от коняка, за-мляска с езика: — Тацири! Хе-хо! Пакегите са умни хора…

Конякът беше позамаял главата му.

Стана късно. Простих се със семейството на главатаря и си тръгнах. Нощта беше тъмна. Вятърът, наситен с влага, шумолеше между листата на дърветата. Когато наближих моята колиба, дочух стъпки и се спрях под едно голямо дърво, чиито стари клони стигаха почти до земята. От мрака изплува фигурата на човек. Той мина край мене, без да ме забележи, и се отдалечи по посока на моята колиба. Беше Амбо, синът на главатаря. Той влезе в колибата, но като не ме намери вътре, седна пред отворената врата и запя:

Пая, пая, карара, карара-а-а-а, Канеамеа караре, караре-е-е-е.’

Гласът му звучеше тих и тъжен, изпълнен с мъка и копнеж. Приближих го и сложих ръка на рамото му. Реших да поговоря с него откровено. Казах му, че разбирам много добре мъката му и зная всичко…

— Какво знаеш? — отдръпна се той от мене.

— Зная каквото трябва да зная. Ако мислиш, че аз съм виновен, направо ми го кажи.

— Не, не, ти не си виновен. Само Арики е виновен, никой друг.

Той тръсна глава, сякаш бе взел някакво решение, пристъпи към мене и развълнувано ме попита:

— Ти приятел ли си ми?

— Съмняваш ли се в това?

— Не! Приятелството не е като вятъра, който често мени посоката си. Слушай… Има ли в лодката на пакегите много уди, които пускат гръмотевици?

— Има.

— Ще ми дадеш ли една?

— Разбира се!

— Нана — добре! Не забравяй обещанието си.

— Ако искаш, ще те науча да стреляш — казах му равнодушно, сякаш това ми беше безразлично.

Той мълчаливо ми стисна ръката.

Седнали на прага до отворената врата на моята колиба, обгърнати от мрака на непрогледната тропическа нощ, ние приличахме на заговорници … И тогава разбрах, че Амбо иска да убие Арики. Да го убие с пушка, която аз трябваше да му дам и да го науча да стреля. А това би значило да стана съучастник в убийството.

Аз му казах:

— Слушай… Зная какво искаш да направиш…

— Мълчи! — прошепна Амбо.

— Това е много лошо, разбираш ли? Много лошо…

— Мълчи! — повтори той.

— Не, няма да мълча! Ти искаш да убиеш Арики!

Амбо се огледа наоколо и каза тихо, през стиснати зъби:

— Ще го убия! Непременно ще го убия!

Не, не, той не бива да става убиец. Най-лошото нещо е човек да бъде убиец. Хората ще разберат, че Арики е убит с пушка, и ще помислят, че аз съм го убил.

— Страхливец! — ядоса се Амбо и стана.

Пая, пая — копаят, копаят, Канеамеа копае, копа…

Не, това не беше страх. Не се иска много смелост, за да извършиш престъпление. Трябваше да му обясня това.

— Ела в колибата — казах му аз. — Тук може да ни чуе някой.

— Няма да дойда! — рязко отсече Амбо. — Ти ми кажи, ще ми дадеш ли пушка?

— Няма да ти дам!

— Добре! Ти не си ми приятел! — извика той раздразнен и хукна по пътеката към селото.

Деветнадесета глава. Какво могат да направят три герданчета, един нож, една брадва и една бутилка коняк. Арки и Боамбо на гости у Смит. Угощението в яхтата. Принципите на плантатора. Един разгорещен спор. Колибата на вечния огън

I