Отмъстена любов

ворен и редовно се отдаваше на работа в спалнята за гости, съ­

грижливо излъсканото сребро и внимателно приготвената хра­

седна на неговата. Все още чуваше гласовете и предпочиташе

на, първата й мисъл бе, че баща й току-що е получил същото,

реда пред бъркотии от всякакъв характер, така че се нуждаеше

сервирано от доген на име Еран.

от лекарства. Но това си беше истински рай в сравнение с пре­

Тя помилва изящната извита дръжка на ножа.

живяното през последните две години.

- Толкова сте добри към нас. Всички вие. Накарахте ни да

Докато се хранеше, Елена оглеждаше стаята, която си бе из­

се чувстваме добре дошли в тази разкошна къща, много сме ви

брала, и си припомни някогашното имение на родителите си.

благодарни.

Завесите тук бяха от същия тип като във фамилния им дом -

Когато вдигна поглед, видя сълзи в очите на догена, които тя

богати дипли в прасковено, кремаво и червено, спускащи се от

побърза да попие с кърпичка.

набран бордюр с ресни. Стените също бяха с луксозни копри-

520

Д Ж . р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

521

нени тапети на рози, съчетаващи се прекрасно със завесите и с

към поднос също като нейния. - Новият доген е просто чуде­

ръчно тъкания килим на пода.

сен, не мислиш ли?

Елена също се чувстваше у дома си в тази обстановка и в

-Да, татко, аз...

същото време като дърво без корен, при това не само защото

- О, Лузи, скъпа!

животът й приличаше на лодка, преобърнала се в студени води

Баща й се изправи и приглади кадифеното си сако, а Елена

и мигом след това озовала се в тропиците.

погледна през рамо. Лузи влезе, облечена в гълъбовосива рокля

Ривендж беше с нея. Постоянно и безпощадно.

и широк ръчно плетен пуловер. Обута беше в спортни обувки

Последната й мисъл преди заспиване и първата при събужда­

„Биркенщок" и дебели къси чорапи, които също изглеждаха до­

не беше, че той е жив. Сънуваше го, виждаше го с ръце, отпус­

машно производство. Дългата й къдрава коса беше прибрана в

нати до тялото и сведена глава на лъскав черен фон. В известен

строг кок на тила.

смисъл убеждението й, че е жив беше в пълно противоречие с

За разлика от цялата промяна около тях, тя си беше все съ­

този негов образ, който някак свидетелстваше, че е мъртъв.

щата. Прекрасна и... уютна.

Имаше чувството, че е преследвана от призрак. И не просто

- Донесох кръстословицата. - Размаха прегънат брой на

преследвана, а изтезавана.

„Ню Йорк Таймс" и молив. - Имам нужда от помощ.

Нервно отмести подноса встрани, стана и отиде да се изкъпе.

- То се знае, аз съм на твое разположение както вина­

Дрехите, които облече, не бяха нищо особено, същите, които

ги. - Бащата на Елена се приближи и галантно издърпа стол

си бе купувала от разпродажби в „Таргет" и „Мейсиз", преди

за Лузи. - Настанявай се и да видим колко квадратчета ще

всичко да се промени. Обувките... бяха същите маратонки, кои­

успеем да попълним.

то Рив бе държал в ръце.

Лузи седна и се усмихна на Елена.

Но тя отказваше да мисли за това.

- Не бих се справила без него.

Работата бе в това, че не й изглеждаше редно да тича и да

Елена присви очи при вида на леката руменина по лицето

харчи пари за каквото и да било. Не чувстваше всички тези при­

на жената, после премести поглед към баща си. Той направо

тежания свои - нито къщата, прислугата, колите, нито сметката

сияеше.

с много нули в банката. Все още бе убедена, че Сакстън ще се

появи някоя привечер, за да каже, че грешката е негова и всичко

- Оставям ви двамата с вашата кръстословица - каза тя ус­

това се полага на някой друг.

михната.

Голям конфуз щеше да е.

Докато излизаше, от две страни й казаха „довиждане" и тя

Елена взе подноса и тръгна да провери баща си в дъното на

оцени стерео ефекта, който звучеше много приятно за ухото.

крилото. Когато стигна до вратата му, почука с върха на обув­

Долу във величественото фоайе тя влезе в официалната тра­

ката си.

пезария вляво и се поспря да се полюбува на наредените във

- Татко?

витрини кристални и порцеланови съдове, както и на излъска-

-Влез, дъще моя!

ните канделабри. Ала в изящните сребърни поставки нямаше

Тя остави подноса на махагонова маса и отвори междинната

свещи.

врата към стаята, която той използваше като кабинет. Старото

Въобще никъде в къщата нямаше свещи. Нито пък кибрит

му бюро бе докарано от жилището под наем и баща й бе седнал

или запалки. А преди да се нанесат Елена бе поискала от доге-

да работи зад него, а навред наоколо бяха пръснати книжа.

ните да заменят газовата печка с ресторантски размери с елек­

- Как се чувстваш? - попита тя и се приближи да го целуне

трическа. Също така двата телевизора в стаите за семейство­

по бузата.

то бяха дадени на прислугата, а охранителните монитори бяха

- Добре, направо отлично. Догенът току-що ми донесе