Отмъстена любов

да оставя околните да спазват етикета. Когато молеше било до-

то не искаше да се види какво е сложила там. Но все пак клю­

гени, работници или съветници да не го правят, само влошава­

чарят нямаше как да провери и там, ако не махнеше проклетото

ше нещата.

чекмедже. Изруга полугласно и дръпна месинговата дръжка, без

- Благодаря ти, че дойде - каза тя.

да поглежда изрязаните и сгънати статии от „Колдуел Куриър

- Радвам се, че мога да услужа. - Той погледна сейфа. - За

Джърнъл", които бе запазила, макар да не искаше да ги чете пак.

този ли става въпрос?

Постави чекмеджето възможно най-далеч.

- Да. Не знам комбинацията му. - Отправиха се към вгра­

- Е, това беше последното.

дената каса. - Надявах се да има някакъв начин да го отвориш.

Мъжът завря глава под бюрото и гласът му прозвуча оттам:

Трепването, което той се опита да прикрие, не беше окура­

- Тук май има нещо... Ще ми трябва рулетката от куфарчето...

жаващо.

- Чакай, аз ще ти я донеса.

- Мадам, познавам този тип сейфове, няма да е лесно. Ще

Когато му я подаде, той изглеждаше изненадан, че му помага.

трябва да донеса професионална бормашина, за да пробия щиф­

- Благодаря, мадам.

товете и да освободя вратата, което ще е доста шумно. Също

Тя коленичи до него, когато той пак се пъхна отдолу.

така, когато приключа, сейфът ще е съсипан. Без да проявявам

- Има ли нещо там?

неуважение, няма ли начин да откриете комбинацията?

- Като че ли... Да, пространството е по-плитко от другите.

- Не знам къде да я търся. - Тя огледа рафтовете с книги,

Нека само да...

а после бюрото. - Току-що се нанесохме и няма оставени ин­

Разнесе се скърцане и ръката на мъжа се отмести рязко.

струкции.

- Открих го. - Когато се измъкна изпод бюрото и седна, дър­

Мъжът също като нея огледа стаята.

жеше грубо скована кутия в отрудените си ръце. - Мисля, че

- Обикновено собствениците оставят такива неща на скри­

капакът се отваря с повдигане нагоре, но ще оставя вие да го

то място. Ако откриете комбинацията, мога да ви покажа как

направите.

да я пренастроите, така че да използвате сейфа и по-нататък.

- Чувствам се като Индиана Джоунс, но без камшика. - Еле­

Както казах, ако използвам бормашина, ще трябва да бъде де­

на повдигна капака и... - Няма комбинация, само ключ. - Тя

монтиран.

го извади, разгледа го и пак го постави вътре. - Най-добре да

- Бюрото вече го проверих още при идването ни тук.

върнем това, където го открихме.

- Не открихте ли в него някакви тайни чекмеджета?

- Нека ви покажа как да поставите тайното чекмедже обратно.

- Ами... не. Но аз само извадих разни книжа и се опитах да

Мъжът си тръгна двайсет минути по-късно, след като два­

освободя място за своите неща.

мата бяха проверили с почукване всички стени, ламперията и

Мъжът посочи с брадичка бюрото.

рафтовете и не откриха нищо. Елена реши, че ще потърси още

- В много старинни мебели като тази ще откриете поне едно

един последен път и ако няма резултат, ще го повика с голямата

чекмедже с фалшиво дъно или гръб, който скрива тясно прос­

бормашина, за да разбие сейфа.

транство. Не искам да се натрапвам, но дали бих могъл да ви

Тя се върна при бюрото, върна всички чекмеджета по мес­

помогна да го потърсим? Зад ламперията в стая като тази също

тата им и спря за миг, когато стигна до онова с изрезките от

би могло да има скривалища.

вестника. Може би причината бе, че нямаше защо да се тревожи

- Ще се радвам още едни очи да се включат в търсенето,

за баща си. Може би се дължеше на факта, че имаше много сво­

благодаря.

бодно време. А най-вероятно просто преживяваше момент на

Елена отиде до бюрото, извади едно по едно чекмеджетата и

слабост в борбата си да отпъди потребността да знае.

526

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

527

д ж . p . У О Р Д

Елена извади изрезките, разгъна ги и ги подреди върху бю­

не. Имаше чувството, че ако продължи с това, което й се иска­

рото. Всички статии бяха за Ривендж и за взривяването на „Зи-

ше, щеше да свърши в дълбока и тъмна яма.

роу Сам" и без съмнение, щом отвореше днешния брой, щеше

Ала не можеше да се въздържи.

да открие и друга, която да добави към колекцията. Журнали­

Беше запазила клиничните проучвания, които беше направи­

стите бяха запленени от историята и през последния месец има­

ла за Рив и майка му, и тъй като и двамата бяха обявени за по­

ше цял тон материали за нея - и не само по вестниците, но и във

чинали, технически документите бяха част от публичния архив.

вечерните новини.

Така че нямаше чак толкова остро чувство, че навлиза в личната

Нямаше заподозрени. Нямаше арести. Мъжки скелет бе от­

им територия, когато извика и двата файла.

крит сред развалините на клуба. Другите заведения, които бе

Първо проучи досието на майката, като срещаше познати

притежавал, сега се управляваха от съдружниците му. Търго­

неща от предишния прочит, когато бе проявила любопитство

вията на наркотици в Колдуел бе напълно спряла. Нямаше по­

към жената, която го бе родила. Сега обаче четеше, без да бър­

вече убийства на наркодилъри.

за и търсеше нещо конкретно. Макар един Господ да знаеше

Елена взе една статия от върха на купчината. Беше от по-

какво е то.