Отмъстена любов

преместени от открития плот в кабинета на иконома в стая със

сока и храната. - Елегантната му кокалеста ръка направи жест

заключена врата.

Нямаше причина да се изкушава съдбата. Особено при поло-

522

Д Ж . P. УО РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

523

жение че всякакъв вид електронни екрани, включително тези на

гол. Канапетата и античното бюро, всички масички и столове

мобилни телефони и калкулатори, все още притесняваха баща й.

стояха направо върху излъскания паркет, чийто център беше

През първата нощ от пристигането им в имението тя си бе

леко по-тъмен от периферията, сякаш някога е бил покрит.

направила труда да разведе баща си навсякъде и да му покаже

Когато попита догените, те обясниха, че килимът бил изца­

охранителните камери, сензорите и лъчите не само в къщата, но

пан с петно, неподдаващо се на почистване, и че бил поръчан

и в градината. Тъй като не беше сигурна как той ще понесе смя­

нов при търговеца на антики в Манхатан, снабдяващ домакин­

ната на обстановката и всички предохранителни мерки, беше

ството. Не навлязоха в повече подробности за това какво се

организирала обиколката веднага след като той си бе изпил ле­

бе случило, но като се имаше предвид колко много трепереха

карствата. За щастие той бе приел новата обстановка като за­

всички да не изгубят работата си, тя можеше да си представи

връщане към нормалното състояние на нещата и бе приветствал

как би реагирал Монтраг при най-малкото несправяне от тяхна

наличието на система, наблюдаваща цялото имение.

страна, било то и с основателна причина. Преобърнат поднос с

Може би това бе още една причина той да не изпитва нуж­

чай? Без съмнение бяха имали голям проблем.

да от облепване на прозорците. Успокоен бе, че сега са добре

Елена заобиколи и седна зад бюрото. Върху кожената под­

пазени.

ложка бе поставен днешния брой на „Колдуел Куриър Джър-

Като бутна летящата врата, Елена влезе в килера, а оттам - в

нъл", телефон, приятна френска лампа и прелестна кристална

кухнята. След като побъбри с иконома, който се бе заловил да

статуетка на птица в полет. Старият й компютър, който тя се

приготвя Последното хранене и похвали една от прислужници­

беше опитала да върне в клиниката, преди с баща й да се наста­

те, задето така добре бе излъскала парапета на главното стъл­

нят в къщата, се вместваше идеално в голямото чекмедже под

бище, Елена се отправи към кабинета, който беше от другата

плота. Наясно бе, че можеше да си позволи нов лаптоп, но не

страна на къщата.

се канеше да купува. Също като дрехите, старият я устройваше

Пътят й до него бе дълъг, водеше през множество красиви

чудесно, а и беше свикнала с него.

стаи и в движение тя нежно прокарваше ръка по антиките, по

Освен това познатото й даваше някакъв ориентир. Ей богу,

дърворезбата около вратите и по копринената дамаска на мебе­

тя имаше нужда от това.

лите. Тази прекрасна къща щеше да направи живота на баща й

Облакъти се на бюрото и се загледа към отсрещната стена,

много по-лек и в резултат тя щеше да има много повече време и

където един прекрасен морски пейзаж бе леко изкривен и зад

енергия да се съсредоточи върху себе си.

него се виждаше сейф като лицето на грозновата жена зад вели­

Но тя не го искаше. Последното, от което имаше нужда, бяха

колепна бална маска.

празни часове, през които само глупостите в главата й да й пра­

- Мадам, ключарят е тук.

вят компания. И макар да се състезаваше за титлата „Мис До­

- Прати го при мен, ако обичаш.

бре приспособена", искаше да бъде продуктивна. Може и да не

Елена се изправи, отиде до сейфа и докосна гладката му ма­

й трябваха пари за издръжката на онова, което бе останало от

тирана повърхност и заключващия циферблат в черно и сре­

семейството й, но тя винаги бе работила и бе харесвала благо­

бристо. Беше го открила единствено защото беше толкова зап­

родните цели на работата си в клиниката.

ленена от изображението на слънцето, залязващо над океана,

Само дето вече бе изгорила този мост и то невъзвратимо.

че импулсивно бе поставила ръка върху рамката. Когато цялата

Като другите трийсетина стаи в имението кабинетът бе об­

картина изскочи напред, тя се ужаси, че някак е повредила окач­

заведен по вкуса на европейските короновани особи с тапети

ването, но като погледна отзад... ти да видиш!

и тапицерия на канапетата от дамаска в изискан десен, с много

- Мадам, това е Роф, син на Росф.

пискюли по завесите, с множество осветени картини, които бяха

Елена се усмихна и отиде при мъжа, облечен в черен работен

като прозорци към други, още по-съвършени светове. Имаше

гащеризон и с черно куфарче за инструменти в ръка. Тя му про­

едно нещо обаче, което нарушаваше хармонията. Подът беше

тегна ръка, а той свали шапката си и се поклони ниско, сякаш

524

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

525

беше пред много важна особа. Което бе извънредно странно.

ги постави на пода. През това време мъжът разглеждаше отво­

След годините, през които бе живяла като обикновена цивилна,

рилите се празнини с джобно фенерче.

официалностите я притесняваха, но вече привикваше към това

Тя се поколеба при голямото чекмедже най-долу вляво, защо­