Пайнс

Изправи се пред огледалото в банята и се помъчи да си върже вратовръзката. Трябваха му пет опита, за да се справи. Пръстите му бяха тромави и непохватни, сякаш не беше връзвал вратовръзка от години.

След като най-сетне успя да скалъпи някакъв посредствен уиндзорски възел, отстъпи крачка назад и се огледа.

Синините по лицето изглеждаха мъничко по-добре, но сакото му бе все още в петна от тревата и калта, а левият джоб беше леко разпран. Бялата риза отдолу също беше в петна — виждаше се размазаната кръв при яката.

Беше смъкнал няколко килограма през последните два-три дни и трябваше да стегне колана си на последната дупка. Въпреки това панталоните му изглеждаха прекалено широки.

Завъртя кранчето, намокри ръце и прокара пръсти през косата си.

Беше се справил донякъде. Привел се беше в някакво подобие на ред.

Изплакна няколко пъти устата си с хладка вода, но въпреки това имаше чувството, че зъбите му са покрити с мъх.

Подуши подмишниците си. Воняха.

Освен това трябваше да се обръсне. От години не беше брадясвал толкова.

Обу обувките си, завърза ги, излезе от банята и отиде до вратата.

Първият му подтик беше да се измъкне незабелязано и това го озадачи. Той беше федерален агент, натоварен с целия авторитет на американското правителство. Това означаваше, че хората трябва да правят онова, което им каже. Дори медицинските сестри и лекарите. Не искат да го пуснат? Глупости. И въпреки това някаква част от него се противеше на евентуална разправия. Знаеше, че е глупаво, но никак не му се искаше сестра Пам да го спипа.

Завъртя дръжката и открехна едва-едва вратата.

Видимата част от коридора от другата страна беше пуста.

Напрегна слух.

Не се чуваше бърборене на медицински сестри в далечината.

Нито стъпки.

Само крещяща тишина.

Подаде глава навън.

Бърз поглед наляво и надясно потвърди подозренията му. За момента мястото пустееше; това се отнасяше дори за поста на сестрите на петнайсетина метра надолу по коридора.

Излезе на разделения на квадрати линолеум и тихо затвори вратата зад себе си.

Единственият звук идваше от флуоресцентните лампи — тихо равномерно бръмчене.

Изведнъж осъзна какво е трябвало да направи и въпреки болката в ребрата се наведе, за да развърже обувките си.

Продължи бос по коридора.

Всяка врата на крилото беше затворена и тъй като през процепите не се процеждаше светлина, явно всички стаи освен неговата бяха празни.

Постът на сестрите пустееше на кръстовището на четири коридора, три от които водеха към други крила с болнични стаи.

По-къс коридор зад поста водеше до двойна врата с надпис „Операционна“ върху табелата отгоре.

Итън спря при асансьора срещу поста и натисна бутона.

Чу как се завъртяха макари.

— Хайде.

Измина цяла вечност.

По-добре да беше слязъл по стълбите.

Непрекъснато се озърташе през рамо и се ослушваше за приближаващи стъпки, но не можеше да чуе нищо от шума на издигащата се кабина.

Вратата най-сетне се отвори със скърцане, от което го заболяха зъбите. Итън се дръпна настрани, в случай че някой се качва с асансьора.

Кабината беше празна.

Влезе забързано и натисна бутона с буква П.

Загледа се в осветените числа над вратата, когато кабината започна бавното си спускане надолу. Мина цяла минута (достатъчно време да обуе обувките си), преди П да се освети и вратата да се отвори със скърцане.

Измъкна се от кабината и се озова на друго кръстовище на коридори.Някъде наблизо се чуваха приглушени гласове.

Някой буташе носилка със скърцащо колело.

Тръгна в обратната посока, мина по три дълги коридора и започна да подозира, че се е изгубил, когато забеляза табела „Изход“.

Забърза по няколкото стъпала, бутна вратата в дъното на коридора и излезе навън.

Беше ранна вечер, ясното небе помръкваше и планините бяха розови и оранжеви от светлината на залязващото слънце. Намираше се на къса алея пред болницата — четириетажна тухлена сграда, която приличаше по-скоро на училище или на психиатрична клиника.

Вдиша колкото се може по-дълбоко, без да събужда болката в гръдния кош. След антисептичната воня на болницата беше изумително да напълни дробовете си с хладния, наситен с аромата на борове въздух.

Излезе на тротоара и тръгна по Главната към сградите в центъра.

Този път хората бяха повече, отколкото следобед.

Мина покрай някакъв ресторант в малка къща с вътрешен двор. Посетителите вечеряха отвън под трепетлики, по чиито клони бяха окачени мънички бели крушки.

От миризмата на храна коремът му изръмжа.

Пресече на кръстовището между Главната и Пета и се върна при телефонната будка, където беше изгубил съзнание два дни по-рано.

Влезе вътре, прелисти указателя и намери адреса на шерифския участък на Уейуърд Пайнс.

Чувстваше се по-добре от дни наред, докато вървеше към източната част на града, а светлината намаляваше и температурата падаше.

Мина покрай един двор, в който приготвяха барбекю. Лекият вятър довя до него миризма на дървени въглища.

Прекрасен възкисел аромат на бира от пластмасов ви чаши.

Детски смях, отекващ в долината.

Мелодично цъкане на пръскачка, подобно на песен на цикада.

Накъдето ида погледнеше, виждаше картина.