Пентаграм

Разказите и новелите на Атанас П. Славов се открояват сред всичко българско, което съм чел, защото:

– нямат равни в разнообразието си – и на идеи, и на форми;

– при все това разнообразие ги прониква и споява един идеал: Мечтата за Човека – еволюиращия, търсещия, отзивчивия, готовия да дръпне другите подире си. А този идеал, уви, дори в световната фантастика се среща рядко. И малко са читателите, дето няма да го от-рекат „наивен“ или даже „остарял“… а колко са онези, дето ще се вдъхновят сами да търсят, да се отзовават, да дърпат другите подире си? С което авторът печели точки и за смелост;

– са писани на език, който смълчава редактора у мен и кара пишещия да си води записки;

– вълнуват.

„Психопрограмираният“ няма и двеста страници обем, нито главният му герой Баюн – трийсет години живот, но усещането ми в края на пътя е за хиляди прелетени километри и за десетилетия, сбити до пренасищане – по едно във всеки от двайсетината дни на сюжета. Това е история-концентрат, дестилат, може би повече от всички други истории на Атанас П. Славов. И – може би – е най-личната му.

Хиляди прелетени километри, сбити

десетилетия, концентрат… „Психопрограмираният“ чак замайва, накъртва с наситеност. На жадния за идеи и интересни герои читател у мене му се ще да имаше още – два, три, седем пъти повече случки и разговори. Толкова, че да прекарам същото време в света на Баюн, колкото съм прекарал край Данло от „Падналите богове“; да раста успоредно с него, да ми остави същия траен отпечатък. Аз съм последният пишещ, който да вини другите в лаконизъм и недоизказаност – и все пак, и все пак…

Е… у Атанас къкри (клокочи!) поне още един роман. И колко ли разкази, статии с решения на бъдещето и проницания за настоящето… Ще чакам.

(Калин Ненов – преводач, творчески директор на фондация „Човешката библиотека“)

Отзиви за сборника „Мигновечност“ (Аргус, 2007)

Понеже ми е трудно да пиша за човек, когото познавам, няма и да го правя. Ще спомена само, че Н. Славов е един от малкото наши писатели, при които автор и личност се припокриват, за разлика от други автори, които са скрили добре в ежедневието си онази същност, която се проявява единствено при писане.

(Светозар Златков – изобретател)