Пентаграм

Самолетът пълзеше нагоре през вбесения вятър. Баюн едва доловимо помръдваше лостовете. Чувстваше се като изсечен от камък – жива статуя на Летеца-тактик. Бранител на въздушните простори. В огледалото на задния прицел лицето на Трелан бавно, но сигурно пожълтяваше – инженер-стратегът еднакво зле понасяше пътуванията и по море, и по въздух. Бранителят на въздуха сви устни – присъствието на Трелан рязко ограничаваше свободата му. Въпреки стратегския чин Трелан си оставаше цивилен и Баюн не намираше никакви причини да го уважава. Скоро бяха над облачния фронт и в кабината плисна светлина. Облаците потекоха под тях. По краищата им прибягваха първите залпове мълнии. Гръмотевичните атаки проникваха през равномерното свирене на турбините. Налягането беше малко над нормата – Баюн дръпна вентила, самолетът шумно въздъхна, обви се за секунда с облак пара и отново запя равно и уверено. Поривите на бурята го тласкаха нагоре, надолу, встрани – лицето на Трелан премина през всички степени на бледност. Няма как – създателят трябва да изпробва творението си сам, за да почувства духа му.

– Включвайте, летец-тактик! – дрезгаво заповяда инженерът.

Пръстите му побеляха върху дръжките на креслото.

Баюн фиксира педала в пределната точка, стисна с колене главния лост и с точно, красиво движение завъртя магнетото. Отново и отново. Едновременно пръстите на дясната ръка отвориха временния вентил, газът засвири вътре, полетя по тръбите назад към опашката и нахлу в дългата нелепа тръба под стабилизатора – реактивния мотор, творението на инженер-стратега Трелан Карус.

Зад самолета се точеше дълга димна следа. Баюн остави магнетото – газът вече се самозапалваше от горещите стени на мотора. Постепенно го обхвана възхищение, не, възторг! Стрелката на скоростомера отдавна беше опряла в края на скалата, а скоростта растеше – 400, 450, 500… 700 километра в час! От прибора нямаше нужда – с кожата си, с тялото си Баюн усещаше новата скорост. Реактивният мотор беше великолепен.

Толкова великолепен, че пилотът не можеше да го свърже с дребния, пребледнял човек на задната седалка.

Имаше, разбира се, и неприятни моменти – самолетът по-трудно изпълняваше командите, неохотно се подчиняваше, лостовете вибрираха, сякаш искаха да се разбунтуват. Но огромната сила на мотора беше несъмнена. Баюн хвърли самолета надолу, в бурята.

– Намалете, тактик! – хриптеше отзад инженерът.

Баюн се вслуша в задавеното му дишане и неохотно отпусна педала. Това не донесе облекчение. Пилотът съжали, че се е подчинил – загуби скорост от тласъците на бурята. Самолетът явно ù се струваше отпаднал и тя се опита да го стисне в юмрука на смерча. Баюн я прокле през зъби и отвори докрай газовия вентил, като не пропусна да натисне педала отново до дъно. Реактивният вой удави дори воплите на вятъра. Баюн се погледна в огледалото – лицето му не беше пребледняло. Сега можеше отново да се издигне над облаците, но предпочиташе двубоя. С една такава буря човек можеше да бъде откровен. С нея отношенията са ясни. С нея сложните дипломатически увъртания не минават. Нещата се решават от реакцията. Точността. Ръката върху завойния лост. Натиск. Главният лост – напред и веднага назад! Предният фронт е прегазен, отхвърлен, разпръснат от мощните рамене на крилете. Това не са цивилните плещички на стратега Трелан, който се опитва да надвика мотора, турбините и претоварването. Тук не е канцеларията, където дори прошепнатите заповеди звучат солидно и непреклонно. Тук е полет, господин инженер, дърво без корен, както му викат, тук е въздух ефирен и мек само когато падаш, а когато си насреща му…

– … заповядвам ви, летец! – проби най-сетне бариерата на мислите му писъкът на Трелан.

Баюн се подчини, този път без неприязън. Поеха обратно, а зад тях бавно бурята изоставаше.

Приятно е да си победител.

След спирането на реактивния мотор турбините бяха странно тихи. Инженерът дойде на себе си, размърда се, започна несръчно да разкопчава коланите и да опипва парашута зад гърба си.

– Закопчайте се, господин Трелан – каза пилотът.

– Не чувам званието си, летец-тактик! – процеди Трелан.

– Закопчайте се, инженер-стратег.

Радостното настроение от полета угасна. Раздразнението отново изпълни пилота, напомни му, че в днешния полет той не е господар на себе си и самолета. Напомни му, че инженер-стратегът от секретния отдел Трелан Карус провежда полетни изпитания на новия (честно казано, негов) мотор и следователно има правото да командва един от най-добрите пилоти-изпитатели на Нангар.

Вече кръжаха над летището.

– Продължете изпитанието сам, летец-тактик – сухо каза инженерът. – След полета ще ми докладвате съгласно протокола.