Пентаграм

Втора българска книга тази година, която за себе си определям като истинска фантастика! От две прочетени! Изглежда нещо наистина се раздвижва и трябва да следя по-отблизо родната продукция. И на мен поезията в някои от нещата (явно страшно харесвани от по-лирично настроените натури) ми дойде множко, но за сметка на това мисълта, идеите, позицията на автора, атмосферата, оригиналният хумор ми доставиха огромно удоволствие. Дори установих, че без да искам, съм запомнил дума по дума някои моменти.

Поздравления за отличния сборник и такова… ами… искаме още…

(Иван Иванов – програмист)

За да не повтарям похвалите, изредени досега, ще кажа само, че това е една от най-писателските книги в новата българска фантастика. Най-после малко истинска литература. Нещо, което почти не се среща от Любен Дилов насам. И едно прекрасно заглавие на сборника, което нямаше как да не ми стане любимо.

(Мартин Петков – юрист, писател)

Психопрограмираният

~ роман ~

Пролог

– Господа стратези и тактици! Създадено е непознато по своята сила оръжие, основано на разпадането на атомите. Неговата сила е огромна – ще се убедите сами. Наистина, след прилагането му възникват вредни ефекти, но над тяхното отстраняване нашите учени работят активно. Господа! Нангар намери достойна опора на своята духовна непобедимост – това са учените – нашите учени! Те са наистина самоотвержени – един от тях, чието име няма да споменавам поради секретност, загуби зрението си при взрива. Моля пуснете филма.

Фелдстратегът седна до Халбун и нещо му зашепна.

– Скоро ще издигнат и нашия Чувал – пропя в тъмнината Баюн.

Столът под началника на летището яростно заскърца, но къде ще откриеш в тъмното автора на гласа? Халбун не се съмняваше чий е този глас, но Баюн имаше авторитет сред изпитателите и никой не би станал свидетел. Началникът остави раздразнението си за след филма, още повече че новото оръжие обещаваше да се окаже интересно.

Тази нощ летец-тактик Баюн за пръв път след детството си сънува кошмари. Присъни му се сянка от къща върху сянка от небе. Кой знае как, но беше гадно.

На другия ден се постара да забрави за тях.

I. Демонът

От север идваше буря. Авангардът от смолисти облаци развърна своя фронт над хоризонта. Когато срещнаха погледа на Баюн, облаците отстъпиха в центъра, но хвърлиха в атака фланговите си колони. Лявата погълна слънцето и бетонът на летището потъмня.

Бурята идеше откъм Кондаф, където живееха враговете на Нангар, затова Баюн я презираше.

– Идва буря, летец-тактик – глухо каза Трелан Карус. Баюн му отвърна с форсаж на турбините, гласът на инженера изчезна. Сгънат от силата на вятъра, иззад жълто-синята барака притича Хлахх, махна небрежно с разрешителното флагче и побягна обратно. Самолетът на Баюн замислено се плъзна по бетона, без да забелязва пораслата между плочите трева. Вятърът се нахвърли върху него – амортизаторите злорадо скръцнаха. Първите капки дъжд се самоубиха върху стъклата на кабината. Баюн натисна до отказ акселераторния педал и изстреля самолета срещу облаците. Вятърът го тласна надолу – беше избързал, не му достигна скорост. Можеше отново да стъпи на пистата, но това би означавало отстъпление.

Тактиците не отстъпват!