Петдесет нюанса освободени

- Покажи ми пръстена си - опитах се да надвикам музиката. Помислих си, че скоро ще изгубя гласа си, ако трябва да викам така до края на вечерта. Кейт изпъна ръка напред. Пръстенът беше изключителен: солитер във фина, изключително изработена чашка с по един малък диамант от двете страни. Изглеждаше малко ретро, във викториански стил.

- Много е красив.

Тя кимна щастливо и стисна бедрото на Елиът. Той се наведе към нея и я целуна.

- О, я се разкарайте - извиках.

Елиът се засмя.

Появи се млада сервитьорка с къса черна коса, палава усмивка и явно униформеното за клуба облекло - изрязани черни сатенени гащи.

- Какво искате за пиене? - попита Крисчън.

- Няма да плащаш и тази сметка! - викна Елиът.

- Елиът, не започвай пак с глупостите - каза меко Крисчън.

Въпреки настояването на Кейт Елиът и Итън да поемат сметката Крисчън просто ги игнорира. Погледнах го с любов. Моят господин Петдесет нюанса... винаги да държи нещата в свои ръце.

Елиът отвори уста да каже нещо, но мъдро реши да не опонира, а каза:

- За мен бира.

- Ти, Кейт? - попита я Крисчън.

- Шампанско. Мисля, че и Итън ще иска бира. - Усмихна се сладко, да, точно така, сладко. Направо грееше. Цялото й тяло, лицето й, думите й излъчваха неземно щастие и беше такова удоволствие да си около този топъл лъч на радостта.

- Ана?

- Шампанско.

- Бутилка „Кристал“, три бири „Перони“ и бутилка студена минерална вода с шест чаши - каза Крисчън авторитетно, с онзи тон, който не търпеше възражения и празни приказки.

Честно казано, доста секси.

- Благодаря, сър, веднага идвам - каза мило госпожица Секси сатенени гащи номер две, но си спести пърхането на мигли, макар че леко се изчерви.

Поклатих глава. „Не, той е мой, миличка!“

- Какво има? - попита ме Крисчън.

- Тая не пърхаше с мигли - разсмях се.

- А трябваше ли? - попита той и се опита безуспешно да прикрие смеха си.

- Жените често го правят - казах иронично.

- Ревнувате ли, госпожо Грей?

- Ни най-малко. - Нацупих устни и изведнъж осъзнах, че съм започнала да свиквам с начина, по който жените реагират на вида му. Е, не чак свикнала, но може би мъничко. Крисчън хвана ръката ми и целуна пръстите ми.

- Няма от какво да ревнувате, госпожо Грей - каза в ухого ми и дъхът му ме погъделичка.

- Знам.

- Добре.

Сервитьорката се върна и след минутка вече допивах поредната чаша шампанско.

- Ето, изпий това - каза Крисчън и ми подаде чаша леденос-тудена вода.

Погледнах го недоволно.

Той се намръщи. Не чух, но определено видях как отрони въздишка.

- Три чаши бяло вино на вечеря, две чаши шампанско, и това след дайкирито следобеда и трите чаши фраскати на обяд. Пий!

Как беше разбрал за коктейлите следобед? Погледнах го начупено, но истината е, че беше прав. Взех водата. Изпих я по не особено приличен за една дама начин и обърсах устатата си с ръка, за да изкажа протеста си, че пак ми се нарежда какво да правя.

- Добро момиче - каза той и се засмя. - Един път вече успя да повърнеш върху мен. Не ми се ще да го преживявам отново.

- От какво се оплакваш? Искаше да спиш с мен, нали?

- Така е, исках. - Усмихна се и очите му омекнаха.

Итън и Мия се върнаха.

- На Итън му писна. Хайде, момичета. Към дансинга! Да се поразкършим! Да изгорим калориите от шоколадовия мус!

Кейт стана.

- Идваш ли, Елиът?

~ Нека остана и да те гледам.

Наложи се да отместя погледа си от тях. Изчервих се само от начина, по който я любеше с очи. Когато ме видя, че ставам, тя се усмихна широко.

- Отивам да изгоря малко калории - прошепнах в ухото на Крисчън. - А ти може да ме гледаш.

- И не се навеждай!

- Добре. - Изправих се на секундата. Наложи се да се опра на рамото му. Всичко около мен се разлюля - или аз се олюлях.

- Не е зле да пийнеш още малко вода - каза той с предупредителен тон.

- Добре съм. Седалките са ниски, а токовете ми са много високи.

Кейт ме хвана за ръката, поех дъх и тръгнахме след Мия.

На дансинга можеше да се развихрим. Имаше хора на всякаква възраст и си танцуваха кой както си знае. Никога не съм можела да танцувам добре. Всъщност никога не бях танцувала, преди да се запозная с Крисчън. Кейт ме прегърна.

- Толкова съм щастлива - извика тя и започна да танцува, а Мия крещеше с музиката и ни се усмихваше. Мия си беше Мия -летеше из целия дансинг. Господи, и заемаше доста място! Обърнах се да погледна към нашата маса. Мъжете ни гледаха. Ритъмът запулсира в мен, затворих очи и му се отдадох.

Когато ги отворих, дансингът бе започнал да се пълни. С Кейт и Мия бяхме притиснати по-близо една до друга. И за голяма моя изненада открих, че всъщност е много хубаво. Забавлявах се истински. Поразкърших се още малко. Набирах смелост. Кейт бе вдигнала и двата си палеца в знак на одобрение. Усмихнах й се.

Затворих очи. Как съм могла да изпусна двайсет години от живота си? Да не танцувам цели двайсет години. Все четях, никога не се забавлявах. Но Джейн Остин не е имала хубава музика, която да я накара да танцува така. А Томас Харди... Господи, той би се чувствал дяволски виновен, ако не танцува само с жена си. Засмях се.

г