Петдесет нюанса освободени

Крисчън изглеждаше спокоен. Очевидно компанията на Итън го отпускаше и му беше забавно. Явно се бяха сприятелили по време на риболова. Говореха предимно за психология. Крисчън обаче, по ирония на съдбата, имаше сериозни познания в областта. Слушах разговора с половин ухо и тьжно отбелязах, че опитът и познанията му са резултат от горчивия му опит с познанията на прекалено многото психоаналитици, които бе посещавал.

„Ти си най-добрата терапия“. Така ми беше казал веднъж след като бяхме правили любов. „Дали е така? О, Крисчън, така се надявам да си прав!“

Кейт беше много красива. Но тя винаги беше красива! Двамата с Елиът не бяха чак толкова ентусиазирани и се държаха малко сковано. Той беше нервен, пускаше шегите си малко по-силно от обикновено и се смееше доста разсеяно и изкуствено. Дали се бяха карали? Какво го ядеше? Дали онази ужасна жена? Сърцето ми се сгърчи, като си помислих, че може да нарани най-добрата ми приятелка. Огледах се параноично, погледнах и входа на ресторанта, като че очаквах да видя как Гиа влиза бавно и носи похотливото си тяло към нашата маса. Съзнанието ми си правеше някакви лоши шеги. Предполагам, че беше от алкохола. Заболя ме глава.

И тогава Елиът изведнъж скочи, бутна стола си назад и всички се стреснахме и заковахме очи в него. Той изгледа Кейт и неочаквано падна на колене пред нея.

Ми. Ли. Бо. Же!

Той хвана ръката й и тишина, гъста като мъгла, падна над целия ресторант. Всички спряха да се хранят, да говорят, да се движат.

- Моя красива Кейт! Обичам те! Никоя жена не притежава твоята грация, твоята красота и твоя неукротим, силен дух и воля. Сърцето ми принадлежи на теб. Моля те, остани с мен за цял живот. Омъжи се за мен.

14.

Целият ресторант бе обърнал поглед към Кейт и Елиът. Сякаш като по команда всички бяха спрели да дишат. Напрежението беше непоносимо. Тишината се беше опънала като дебела лас-тична лента, която ще се скъса всеки миг.

Кейт го гледаше неразбиращо, с широко отворени копнеещи очи. Дори със страх. „По дяволите, Кейт! Не го мъчи! Моля те! Господи, защо не й предложи някъде насаме, а точно тук, пред всички тези хора?“

Една-единствена сълза се търколи по бузата й, но лицето й все още беше изпразнено откъм каквато и да е емоция. Кейт и сълза? И тогава тя се усмихна, бавно, удивено, колебливо, като че ли току-що е усетила какво значи да си в нирвана.

- Да - прошепна Кейт, задъхано, сладко, с готовност. Не, това не беше онази Кейт! Последва секунда тишина и тогава всички в ресторанта въздъхнаха облекчено, пак като по сигнал. А после шумът направо можеше да те отнесе. Всички ръкопляскаха, викаха, подсвиркваха, дюдюкаха. Очите ми се напълниха със сълзи и размазаха грима ми в стил „Барби се запознава с Джоан Джет“.

Без да обръщат внимание на суетнята около тях, двамата се затвориха техния си малък светъл свят. Елиът бръкна в джоба си и извади малка кутийка, отвори я и я поднесе на Кейт. Пръстен. Дори от моето място се виждаше, че е нещо уникално. Но трябваше да го инспектирам по-отблизо. Това ли беше правил с Гиа? Избирал е пръстен? Слава богу, че не казах на Кейт.

Кейт гледаше ту пръстена, ту Елиът - и в един миг се хвърли на врата му. Целунаха се доста бързичко, непривично прилично за тях двамата, и всички в ресторанта откачиха. Елиът се изправи, поклони се в знак на уважение на хората наоколо и седна, ухилен до уши, доволен от себе си. Не можех да откъсна очи от тях. Той извади пръстена, плъзна го нежно по пръста на Кейт и се целунаха отново.

Крисчън сложи ръка върху моята. Чак сега осъзнах, че през цялото време съм го стискала с все сила. Пуснах го, малко засрамена от детинското си вълнение, и той разтърси ръката си, изкриви болезнено лице, все едно я бях счупила, и се засмя с глас.

- Съжалявам. Знаеше ли за това? - попитах тихичко.

Крисчън се усмихна, без да каже нищо, но разбрах, че е знаел.

После повика сервитьора.

- Две бутилки „Кристал“, моля. 2002, ако имате.

Засмях се.

- Какво? - попита той.

- Вероятно реколта 2002 е много по-добра от 2003 - избъзи-ках го.

- За чувствителното небце, да, Анастейжа.

- Имате много чувствително небце, господин Грей, и определено нестандартен вкус.

- Така е, госпожо Грей - прошепна той в ухото ми - Но най-вкусното нещо на света сте вие. - И целуна онова местенце зад ухото ми, откъдето винаги пращаше сладки тръпки по цялото ми тяло. Придобих цвят на майска роза и си припомних с обич как по-рано вечерта измери дължината... или по-скоро липсата на дължина на роклята ми.

Мия първа поздрави Кейт и Елиът. Прегърна ги и всички се наредихме след нея да ги поздравим. Стиснах Кейт с всичка сила и прошепнах:

- Видя ли? Само се е тревожел как да ти предложи.

- О, Ана... - Тя се смееше и хлипаше едновременно.

- Толкова се радвам за теб, Кейт! Честито!

Крисчън беше зад мен. Стисна ръката на Елиът и изведнъж, за най-голяма изненада - най-вече за мен и Елиът, го дръпна със силните си ръце и го прегърна. Успях да хвана само част от това, което му каза в ухото!

- Браво, Лелиът!