Петдесет нюанса освободени

- Затвори очи - каза той. — „Мили боже! Какво ще прави с тоя памук?“ Той леко прокара почистващия тампон над дясното ми око. Седях като втрещена, докато той внимателно почистваше грима ми.

- Ето го момичето, за което се ожених.

- Не харесваш гримирани жени?

- Не мога да кажа, че не харесвам когато си гримирана, но повече харесвам това, което е под грима ти. - Целуна ме по челото. - Ето, изпий ги. - Сложи в ръката ми две хапчета и ми подаде чаша вода.

Нацупих се.

- Изпий ги - заповяда той.

Врътнах очи, но ги изпих.

- Добре. Искаш ли да те оставя сама? - попита той сардонично.

- Както винаги галантен, господин Грей! Да, искам да пишкам.

- И искаш да изляза? - засмя се той.

- А искаш ли да останеш? - засмях се и аз.

Той наклони глава на една страна и ме изгледа очевидно заин тригуван и развеселен.

- Ти си един перверзен кучи син! Марш! Не искам да ме гледаш как пишкам. Това вече е прекалено! - Изправих се и го избутах от банята.

Когато излязох, той вече беше по долнището на пижамата си. Хм... Крисчън по пижама. Стоях и гледах като парализирана коремните му мускули, гърдите му, деликатните косъмчета под корема... Той тръгна към мен.

- Наслаждаваш ли се на гледката? - попита.

- Както винаги.

- Мисля, че сте леко подпийнала, госпожо Грей.

- За първи път се налага да се съглася с вас, господин Грей.

- Нека ви помогна с това шалче, което наричате рокля. Тези неща трябва да ги продават с инструкция за безопасност. - Обърна ме и разкопча единственото копче на врата ми.

- Беше толкова ядосан...

- Бях.

- На мен ли?

- Не, за първи път не на теб. - Целуна ме по рамото.

Усмихнах се. Не на мен!

- Това е нещо ново.

- Да, ново е. - Целуна и другото ми рамо, пусна роклята надолу и тя се свлече на пода. Свали и бикините ми и ме остави съвсем гола. После ме хвана за ръката.

- Хайде, прекрачи - изкомандва и аз прекрачих роклята и бикините, като пазех равновесие само благодарение на това, че стисках ръката му.

Той се наведе, вдигна дрехите ми и ги метна на стола при тренчкота на Мия.

- Ръцете горе - каза нежно и ми облече една от тениските си, издърпа я надолу и бях готова за леглото.

Дръпна ме в ръцете си, целуна ме, дъхът ми с аромат на мента от пастата за зъби се сля с неговия.

- Колкото и да ми се ще да се заровя в теб, да се изгубя в теб, мисля, че си пила малко повече от необходимото, намираш се на височина две хиляди и петстотин метра и нощес не успя да се наспиш. Хайде, в леглото.

Дръпна завивката настрани, аз се покатерих на леглото, той ме зави нежно и ме целуна по челото.

- Затвори си очите. Когато се върна, искам да те намеря заспала. - Това беше закана, заповед... беше Крисчън.

- Не ме оставяй сама - примолих се.

- Трябва да се обадя по телефона, Ана.

- Събота е, късно е. Моля те!

Той прокара ръка през косата си.

- Ана, ако сега си легна при теб, няма да можеш да си починеш. Спи - каза категорично и пак ме целуна по челото. - Лека нощ, бебчо!

През съзнанието ми минаваха кадри, случки от деня. Крисчън, метнал ме на рамото си в самолета, тревогата му дали ще харесам къщата, после как правихме любов следобед, после във ваната и реакцията му към роклята ми. О, да, и оная горила в клуба. Усетих изтръпване в ръката си при спомена. И после как Крисчън ме слага в леглото като бебе. Кой би си помислил? Усмихнах се и докато се унасях, една дума изплува в съзнанието ми. Напредък, това беше напредък.

15.

Беше горещо. Крисчън лежеше с глава на гърдите ми и усещах горещия му спокоен дъх във врата си. Кракът му - преметнат през тялото ми, ръката - през кръста ми. Опитах се да задържа съня. Знаех, че в мига, в който мръдна, ще се разбуди и той, а не си доспиваше и имаше нужда от сън. Бавно започнах да прехвърлям събитията от предната вечер. Бях пила много. Боже, наистина ли бях изпила всичкото това пиене? Не беше за вярване че Крисчън ми е разрешил. Спомних си как ме сложи да си легна и се усмихнах. Беше мило и така неочаквано. Наум си направих един бърз медицински преглед. Стомах? Бива. Глава? Удивително добре, леко замаяна. Дланта ми беше все още червена. И се сетих за дланите на Крисчън, когато ме пляскаше. Тялото ми се сви конвулсивно и той се събуди.

- Какво има? - Сивите му сънени очи търсеха тревожно моите.

- Нищо. Добро утро. - Прокарах зачервените си пулсиращи пръсти през косата му.

- Изглеждате прекрасно, госпожо Грей. - Целуна ме по бузата. Грейнах цялата.

- Благодаря, че се погрижи за мен снощи.

- Обичам да се грижа за теб. Искам да го правя - каза той тихичко, но очите му го издадоха. В дълбоките им сиви дълбини видях как пламна чувството за гордост и триумф. Ще кажеш, че беше спечелил световната купа по Супербоул.

„Моят Петдесет!“

- Караш ме да се чувствам обожавана.

- Това е, защото те обожавам - каза той и сърцето ми прескочи един удар.

Той хвана ръката ми. Заболя ме и явно несъзнателно съм направила гримаса. Той ме пусна на секундата и ме погледна пани-кьосан.

- Боли ли? - попита. Очите му пак станаха като малки ледени топчета, гласът му потъна в облак. Облакът на гнева.

- Е, все пак аз му ударих шамар. Него го е заболяло повече

- Мамка му на тоя ебалник.