Петдесет нюанса освободени

Обмислях как да притисна Елиът и да го разпитам за Гиа, но нямаше начин да го хвана насаме, Кейт винаги беше плътно до него. Крисчън изобщо не се интересуваше от този въпрос, за да седне да го разпитва, а и аз не бях настояла, в интерес на истината. Елиът сложи ръка на коляното на Кейт с жест на притежание. Тя светеше от щастие, а само преди ден бе изказала съмненията си в чувствата му. Как го нарече Крисчън? Лелиът? Може би така са му казвали у дома като дете. Много хубаво име. Много по-добро от онова, който му бях лепнала аз. Изведнъж той отвори очи и улови погледа ми. Изчервих се. Отново заловена в шпионаж.

Той се засмя, протегна се и каза:

- Обичам, когато се изчервяваш, Ана.

Кейт ми се усмихна и ме погледна доволна и от него, и от себе си, както гледа котката след като е излапала канарчето.

Пилот Бейли съобщи, че започваме да се спускаме към Сий Так и Крисчън хвана ръката ми.

- Как мина уикендът ви, госпожо Грей? - попита Крисчън. Вече бяхме в аудито и пътувахме към „Ескала“. Тейлър и Райън седяха на предните седалки. Усмихнах се и изведнъж изпитах пак онова чувство на срам.

- Можем да ходим винаги когато пожелаеш и да вземаме с нас когото пожелаеш.

- Трябва да заведем Рей. Риболовът ще му хареса.

- Прекрасна идея.

- А как беше твоят уикенд? - попитах.

- Добре - отвърна той, леко озадачен от въпроса ми. - Много добре!

- Изглеждаш отпочинал.

- Знаех, че си в безопасност. - Сви рамене.

- Крисчън, аз съм в безопасност почти винаги. Казвала към ти: ще умреш преди да си направил четирийсет с тези вечни тре-

воги. А аз искам да остарея и да ми побелеят косите с теб. -Хванах ръката му, а той ме погледна все едно не ме разбираше. Нежно целуна пръстите ми и смени темата.

- Как е ръката ти?

- По-добре.

- Много добре, госпожо Грей. Значи сте готова да се изправите лице в лице с Гиа?

Мамка му! Бях забравила, че тази вечер трябва да се видим и да прегледаме окончателните чертежи. Врътнах очи.

- Може да минем и без теб. Ще те изолирам някъде и ще те пазя далеч от неприятности - засмях се.

- Ти да ме пазиш?

- Да, както винаги, от всичките тези жени хищници - прошепнах.

Крисчън си миеше зъбите, а аз вече бях в леглото. Връщахме се в ежедневието. Към работата, към папараците, към Джак и вероятността някой да му помага. Крисчън беше доста неразго-ворлив по този въпрос. Дали знаеше нещо? И ако знаеше, дали изобщо щеше ми каже? Въздъхнах. Да измъкнеш информация от него беше като да вадиш зъб без упойка, а след такъв прекрасен уикенд... Дали да развалям хубавото усещане с питане и вадене на зъби без упойка?

Беше чудо да го видя извън обичайната му среда, извън апартамента, спокоен и щастлив със семейството си. Зачудих се дали този апартамент не му напомня за миналото, за нещата, които е правил тук преди мен, и дали това не го напряга допълнително. Може би не беше лоша идея да се преместим.

„Ама и аз съм една! Та ние така или иначе се местим. В голяма хубава къща на брега“. Проектът на Гиа беше готов и одобрен, работниците на Елиът щяха да започнат следващата седмица. Засмях се, като се сетих за изражението на Гиа, когато й казах, че съм я видяла в Аспен. Оказа се, че е било чисто съвпадение. Решила да замине там и да работи на спокойствие над чертежите си, съвсем сама. В един миг даже си бях помислила, че има пръст в избора на пръстена, но се оказа, че съм грешала. Но все още не й вярвах. Исках да чуя същото и от Елиът. Тя поне вече се държеше на разстояние от Крисчън.

Погледнах нощното небе. Тази гледка щеше да ми липсва. Този поглед към безкрая. Сиатъл в краката ни, пълен с хиляди примамливи неща и все пак така далечен. Може би това беше истинският проблем на Крисчън. Живял беше прекалено изолиран от реалния свят, сам беше изградил изолатора около себе си и сам беше заключил вратата му отвътре. Доброволно избрано отшелничество. Но със семейството си беше по-щастлив, свободен и не така вманиачен да контролира. Зачудих се какво ще каже Флин по въпроса. Но да! Как не се бях сетила! Той имаше нужда от свое собствено семейство! От деца! Поклатих глава. „Изключено! Много сме млади. Рано е!“

Крисчън влезе в стаята, божествен както винаги.

- Всичко наред ли е? - попитах.

Той кимна разсеяно и легна.

- Никак не ми се иска да се връщам в реалността - казах.

- Така ли?

Поклатих глава и погалих милото му красиво лице.

- Беше прекрасен уикенд. Благодаря ти.

- Ти си моята реалност, Ана - усмихна се нежно той и ме целуна.

- Липсва ли ти?

- Кое да ми липсва?

- Знаеш. Бастуните, камшиците и... другите неща - прошепнах смутено.

Той ме изгледа неразбиращо и ме попита с очи: „Накъде биеш е тези въпроси?“ Сянка на съмнение мина по лицето му и след малко той каза твърдо:

- Не, Анастейжа, не ми липсват. - И ме погали по бузата.

- Доктор Флин ми каза нещо, което няма да забравя. Каза, че аз едва ли бих била такава с теб, ако нямаше тези наклонности. Беше неочаквано трудно да го осъзная, но вероятно е истина.

- Тогава не знаех, че има и друг начин, Ана. Сега знам. И беше много поучително.

- Аз? Да уча теб? - Изсмях се.

Погледът му омекна и той попита:

- А на теб липсва ли ти?