Петдесет нюанса освободени

Бях се заблудила, че сме оставили това зад гърба си.

- Не мога да понеса мисълта, че те докосна.

- Не ми е направил нищо, но поведението му беше крайно невъзпитано. Крисчън, наистина! Добре съм. Ръката ми е малко зачервена. Това е всичко. А ти със сигурност знаеш как боли ръка след такова пляскане. - Засмях се и той ме погледна учудено и някак развеселено.

- О, да, много добре знам, госпожо Грей. Бих си припомнил какво по-точно е това усещане, че съм позабравил. И то на секундата, стига да пожелаете.

- Контролирайте сърбящата ви ръка, господин Грей. - Погалих лицето му, бакенбардите, пръстите ми, въпреки болката, се заиграха с малките косъмчета. Това го разсея и той целуна нежно дланта ми. Болката изчезна като по чудо.

- Защо снощи не ми каза, че те боли?

- Ами... снощи не усещах болка. Но и сега съм добре, наистина.

Очите му омекнаха и устните му се извиха в усмивка.

- Иначе как се чувстваш?

- По-добре, отколкото заслужавам.

- Имате доста силна дясна ръка, госпожо Грей.

- И не е лошо да не го забравяте, господин Грей.

- Така ли? - И изведнъж се превъртя и ме затисна с тяло. Пак потънала в матрака! Пак с ръце над главата. Очите му - заковани в моите.

- Можем да се бием всеки ден, ако искаш. Всъщност да те подчиня в леглото е една от фантазиите ми. - Целуна ме по шията.

- Мислех, че това правиш от самото начало - казах без дъх, защото беше захапал лекичко мекото на ухото ми.

- Хм... да, но искам малко съпротива. - Носът му минаваше по бузата и челюстта ми.

„Съпротива?“ Застинах. Той спря, пусна ръцете ми и се опря на лакът.

- Искаш да се съпротивлявам и да се бием из леглото ли? Тук? -прошепнах, като едва прикрих изненадата си. Е, добре де, шока си.

Той кимна, очите му бяха полупритворени и съсредоточени върху реакцията ми.

- Сега?

Той сви рамене, явно обмисляше идеята. После се усмихна и кимна бавно.

Беше много напрегнат, цялото му тяло ме покриваше, усещах ерекцията му до копнеещата си кожа. „Какво иска да каже? За каква съпротива ми говори? Какви фантазии? Дали ще ме нарани?“ Моето друго аз надигна глава, поклати я отрицателно и каза: „Никога!“

- Това ли имаше предвид, когато не искаше да си легнеш ядосан?

Той кимна, очите му бяха все така напрегнати.

Хм... моят Петдесет си беше наумил да се бием.

- Не си хапи устната - предупреди ме Крисчън.

Изпълних послушно.

- Мисля, че ме хващате доста неподготвена, а и предимството е на ваша страна, господин Грей, аз съм в крайно неизгодна позиция. - Запърхах с мигли. Всъщност тази игра можеше да се окаже весела.

- Неизгодна позиция?

- Да, разбира се. Вие вече сте ме поставили на мястото, където искате да бъда.

Той се засмя и пак притисна слабините си към мен.

- Правилно, точка за вас, както винаги. - И бързо ме целуна по устните. Изведнъж се раздвижи и претърколи и двама ни, така че аз да съм отгоре. Хванах ръцете му и ги заковах отстрани до главата му. Ръката ме заболя, но не обърнах внимание. Косата ми падаше около нас като водопад с цвят на лешник. Започнах да се движа така, че краищата й да гъделичкат лицето му. Той устоя на гъдела. Не се опита да ме спре.

- Значи искащ да играем по грубия начин? - попитах и се настаних върху слабините му.

Той пое рязко дъх.

-Да.

- Чакай малко - казах и го пуснах. Пресегнах се за чашата вода на нощното шкафче, която явно бе оставил за мен. Беше газирана и все още студена. „Кога си е легнал?“

Докато пиех, пръстът му рисуваше малки кръгчета по бедрата ми, кожата ми изтръпна от приятния гъдел, разбуждаше се. После той ме хвана за дупето и стисна леко.

Реших да открадна от неговия впечатляващ репертоар и се наведох, намерих устните му и впръснах вода в устата му. Той преглътна.

- Много приятно, госпожо Грей. - И се усмихна хлапашки, игриво.

Оставих чашата на шкафчето, махнах ръцете му от задника си и ги заковах пак до главата му.

- Значи трябва да се правя, че не искам? - засмях се.

-Да.

- Не съм много добра актриса.

- Опитай.

Наведох се и го целунах бързо.

- Добре, да играем - прошепнах и прокарах зъби по челюстта му, усещах наболата му брада под устните и езика си.

Крисчън изръмжа тихо и възбудено и с едно движение ме обърна на леглото до себе си и докато виках изненадана, се настани отгоре ми. Започнах да го удрям, да се бия, не му позволявах да хване ръцете ми. Сложих длани върху гърдите му и започнах да го бутам с все сила, а в това време той се опитваше да отвори краката ми и да набута коляното си между тях.

Продължих да блъскам по гърдите му. Господи, колко беше тежък! Не можех дори да го побутна. Но когато го удрях и пипах по гърдите, не се стягаше като преди. Всъщност това наистина му харесваше. Опита се да хване китките ми и естествено накрая успя да докопа едната, колкото и да се мъчех да я измъкна. И това беше възпалената ми ръка. Нямах избор и се предадох. Обаче с другата успях да докопам косата му и яко го оскубах.

Той простена и свали ръката ми. Очите му ме гледаха диво, сластно.

- Това беше жестоко! - каза, но гласът му беше възбуден.