Петдесет нюанса освободени

Прокарах пръсти през косъмчетата на гърдите му. Той лежеше до мен по гръб, тих и неподвижен. И двамата все още дишахме тежко. Пръстите му свиреха някаква мелодия по гърба ми.

- Мълчалив си - казах и го целунах по рамото. Той се обърна и ме погледна. Очите му не издаваха нищо.

- Забавно беше.

„Мамка му, какво не е наред?“

- Ана, съвсем ме обърка.

- Обърках ли те?

Той се обърна към мен и легнахме лице в лице.

- Да, когато ти държиш нещата в ръце. Много е... различно.

- В смисъл... приятно различно или неприятно? - Прокарах пръст по устните му. По погледа му се досетих, че не разбира въпроса. После разсеяно целуна пръста ми.

- Приятно различно - каза, но не прозвуча никак убедително.

- Никога ли не си... го правил преди? - Изчервих се още щом попитах. Дали наистина исках да знам повече, отколкото вече знаех за калейдоскопа на цветния му сексуален живот преди мен? Подсъзнанието ми ме изгледа войнствено над очилата си. „Наистина ли искаш?“

- Не, Анастейжа. Ти можеш да ме докосваш.

Да, разбира се, другите петнайсет нямаха това право. Това простичко обяснение говореше толкова много.

- Госпожа Робинсън е можела да те докосва - казах преди изобщо да се замисля, без акълът ми да има възможност да спре устата ми. „Мамка му! Защо изобщо я споменах?“

Той застина. Очите му питаха: „О, не, накъде биеш?“

- То беше съвсем различно - прошепна Крисчън.

- Приятно различно или неприятно различно? - Вече не можех да се спра да питам.

Изведнъж видях в очите му изражението на удавник, болка, съмнение.

- Неприятно... мисля. - Говореше толкова тихо, че едва го чувах.

- Мислех, че ти е харесвало.

- И аз така мислех... по онова време.

- Но сега не мислиш така?

Той ме погледна с широко отворените си очи и бавно поклати глава.

„О, не... моето изгубено момче!“ И чувствата ме заляха. Хвърлих се върху него и започнах да целувам лицето, врата му, гърдите, малките му кръгли белези. Той изстена, придърпа ме към себе си и ме целуна със страст. И бавно, много бавно, по неговия начин, с неговата скорост се отдадохме един на друг.

- Ана Тайсън. Ударът ти е по-тежък от самата теб! - извика Елиът и заръкопляска щом ме видя да влизам в кухнята. Мия и Кейт също бяха седнали около плота за закуска, а госпожа Бентли правеше гофрети. Крисчън го нямаше.

- Добро утро, госпожо Грей - усмихна се госпожа Бентли. -Какво ще желаете за закуска?

- Добро утро. Каквото приготвяте и за другите. Къде е Крисчън?

- Навън - каза Кейт и посочи към задния двор.

Отидох до прозореца. През него се виждаха планините и дворът. Беше прекрасен слънчев летен ден, небето - бебешко синьо, а съпругът ми се бе впуснал в задълбочена дискусия с някакъв мъж на няколко метра от къщата.

- Това е господин Бентли - каза Мия. Гласът й беше безрадостен, дори сърдит. Тя гледаше зловещо Итън. Зачудих се какво става с тях. Погледнах пак през прозореца.

Съпругът на госпожа Бентли беше с много светла коса, тъмни очи, с работни панталони и тениска с надпис „Пожарна служба Аспен“. Крисчън беше с черни джинси и тениска. Докато двамата вървяха бавно към къщата, унесени в разговора си, Крисчън се наведе и взе някаква бамбукова пръчица. Може би вятърът я бе донесъл или просто някой я беше хвърлил сред лехите с цветя. После разсеяно започна да я оглежда, подхвърли я в ръка и я стрелна напред.

Продължаваха да говорят все така задълбочено. Крисчън се наведе, вдигна бамбуковата пръчица и пак я хвърли напред. Връхчето й се удари в земята. Изведнъж той погледна към прозореца и се почувствах ужасно неловко. Все едно го шпионирах. Той спря, аз му махнах сконфузено и се върнах при плота за закуска.

- Какво правиш? - попита Кейт.

- Нищо. Гледах Крисчън.

- Бая си налапала въдицата - изсмя се тя.

- Ти пък не си ли? Скоро ще се сродяваме. - Засмях се и се опитах да се отърся от безпокойството, което ме обзе, докато гле дах как Крисчън мята бамбуковата пръчица. И когато тя скочи и ме прегърна, подскочих от изненада.

- Ще сме като сестри! - възкликна тя. Беше невъзможно да не бъдеш част от щастието й.

- Хей, сънчо, ще кацаме. Трябва да си закопчаеш колана - събуди ме нежно Крисчън.

Започнах да опипвам около себе си и да търся колана в прос ъ ница. Той ме целуна по челото и се отпусна на седалката. Облег нах глава на рамото му и пак затворих очи.

Безкрайно дълго ходене из планината, пикник на един от върховете, прелестни гледки - всичко това ме бе изтощило до смърт. Останалите също бяха доста тихи, дори Мия. Тя още беше кисела и неразговорлива, както сутринта. Зачудих се как върви кампанията по свалянето на Итън. Не знаех какво и дали изобщо

г

нещо се е случило. Запитах се къде са спали снощи. Погледите ни се срещнаха и се опитах с усмивка да я попитам дали е добре. Тя ми се усмихна кратичко и тъжно и пак се зачете. Погледнах Крисчън. Той преглеждаше някакъв договор или нещо такова и си правеше бележки по него. Изглеждаше спокоен. Елиът тихичко похъркваше до Кейт.