Петдесет нюанса освободени

Започнах да разопаковам кутийката. Внимавах да не скъсам нещо. Красива червена кожена кутийка. „Картие“. В подобни кутийки бяха часовникът ми и обиците, които ми беше подарил, когато му дадох втори шанс. Много бавно я отворих. Там лежеше деликатна гривна от сребро, или платина, или бяло злато. Не мога да ги различа. Но беше изумителна! На нея бяха закачени Айфеловата кула, лондонско черно такси, хеликоптер Чарли Танго, безмоторен самолет, катамаранът „Грейс“, легло, фунийка за сладолед... Погледнах го удивена.

- Ванила. - Той сви извинително рамене и аз се засмях с глас. Разбира се!

- Прекрасна е, Крисчън! Благодаря ти! Убиец е!

Той се засмя.

Имаше и едно малко сърчице. То веднага ми стана любимо.

- Можеш да сложиш снимка вътре, или каквото си пожелаеш.

- Твоя снимка! Винаги в сърцето ми!

Той ми подари една от срамежливите си усмивки, с които винаги спираше дъха ми.

Погледнах последните две. Буквата К— о, да, бях първата му приятелка, която го наричаше Крисчън. И ключ.

- Към сърцето и душата ми - прошепна той.

Очите ми се напълниха със сълзи. Хвърлих се на врата му и седнах в скута му.

- Вълшебен подарък! Толкова ми харесва! Благодаря ти! -прошепнах в ухото му.

О, как божествено миришеше! На чисти дрехи, на неговия шампоан, на... Крисчън. Миризмата, с която се чувствах у дома. И сълзите, които досега само потрепваха в очите ми, рукнаха.

- Не знам какво щях да правя без теб... - Гласът ми пресекна. Едва успявах да сдържам урагана от емоции.

Той ме притисна по-здраво, преглътна и каза умолително:

- Моля те, не плачи.

Подсмръкнах като невъзпитано дете.

- Толкова съжалявам! Толкова съм щастлива... и тьжна, и притеснена. Като коктейл с битер лимон.

- Не се тревожи. Разбирам как се чувстваш. - Гласът му беше като нежно перце до ухото ми.

- Знам - прошепнах и той пак ме дари с неговата срамежлива усмивка.

- Ще ми се всичко да е по-нормално и да сме си у дома. Но сме тук. - Пак сви рамене извинително. - Хайде, ставай. Ще закусим и ще идем да видим Рей.

Облякох новите си джинси и тениска и усетих как неусетно апетитът ми се връща. Крисчън беше поръчал корнфлейкс и гръцко кисело мляко и се радваше на охотата, с която излапах всичко.

- Благодаря, че си поръчал любимата ми закуска.

- Имаш рожден ден! - каза нежно той. - И спри да ми благодариш!

- Искам да знаеш, че оценявам всичко, което правиш за мен.

- Анастейжа, правя това, което умея. - Беше сериозен, хладнокръвен, контролираше положението. Как можах да забравя, че е и такъв? И... дали бих го обичала, ако беше различен?

Усмихнах се.

- Да, умееш да го правиш.

Той ме погледна учудено, поклати глава и попита:

- Ще вървим ли?

- Само да си измия зъбите.

- Добре - засмя се той.

„Какво му е смешното?“ И тогава се сетих как си измих зъбите с неговата четка първата нощ, когато останах тук. Усмихнах се и грабнах четката му в чест на онова паметно миене на зъби. Погледнах се в огледалото с четката в уста. Бях твърде бледа. „Но нима не съм винаги бледа? Последния път, когато бях тук, бях неомъжено момиче, а сега съм вече омъжена и на двайсет и две. Остарявам“. Изплакнах си устата.

Вдигнах ръката си и закачените символи на любовта ни звъннаха напевно. Моят Петдесет винаги знаеше какво ще ме направи щастлива! Поех дълбоко дъх, за потисна сълзите, и пак погледнах гривната. „Господи! Това струва цяло състояние! Е, какво пък! Той може да си го позволи“.

Докато вървяхме към асансьорите, Крисчън хвана ръката ми и целуна пръстите ми, а палецът му мина над Чарли Танго, който се поклащаше на гривната.

- Харесва ли ти?

- Великолепна е, Крисчън. Като теб.

Той се усмихна и пак целуна ръката ми. Чувствах се малко по-добре от вчера, беше ми мъничко по-леко. Може би защото беше утро, а нещата винаги изглеждат по-добре сутрин, отколкото в черната бездна на нощта. Или заради начина, по който ме събуди моят мил съпруг? А и заради новината, че състоянието на Рей е сравнително добро.

Влязохме в празния асансьор и го погледнах. Вратите се затвориха. Той бързо обърна поглед към мен, засмя се и прошепна:

- Не прави това.

-Кое?

- Не ме гледай така.

И се засмя с глас, по хлапашки, безгрижно.

- Някой ден ще наема този асансьор за цял следобед.

- Само един следобед?

- Алчна сте, госпожо Грей.

- Когато става дума за теб, никога нямам насищане.

- Безкрайно съм щастлив да го чуя. - Целуна ме нежно.