Петдесет нюанса освободени

- Е, играй си я сам.

- Както пожелаете, госпожо Грей.

По дяволите! От тази игра май нямаше да излезе нищо добро за мен.

Крисчън зави по алеята към къщата ни. Вкара кода и големите бели метални врати се отвориха. Колата запълзя по алеята между дърветата, цялата застлана с листа - зелени, жълти, меднокафя-ви. Високата трева на моравата беше слънчево жълта, но тук-там се виждаха и зелени стръкчета. Денят беше много красив. Слънцето грееше и соленият дъх на Залива бе примесен с упоителния аромат на идващата есен. Такава тишина и красота! И като си помислиш, че това щеше да е домът ни.

След завоя видяхме къщата. Пред нея бяха спрели няколко камиона с надпис ОКЕУ СОК8Т1ШСТЮК8. Беше вдигнато скеле и няколко работници с каски се бяха качили по покрива.

Крисчън спря колата пред входа.

- Ела да намерим Елиът.

- Тук ли е?

- Надявам се. Плащам му добре, така че би трябвало да е тук.

Слязохме от колата.

- Ей, брато! - чу се отнякъде се гласът на Елиът. Заоглежда-хме се. - Тук, горе!

Беше на покрива и ни махаше, ухилен до уши.

- Крайно време беше да дойдете! Чакайте там, ей сега идвам.

Крисчън сви рамене и зачакахме.

- Здрасти, брато. - Елиът тупна Крисчън по ръката. - А ти, малката? Как си? - Хвана ме и ме завъртя.

- По-добре. - Успях да се засмея, макар че ребрата ме заболяха. Крисчън го погледна лошо, но Елиът не му обърна никакво внимание.

- Отиваме до офиса да ви сложим по една каска.

Къщата приличаше на огромна черупка. Подовете бяха покрити с някаква груба влакнеста материя. Някои от стените изобщо ги нямаше. На тяхно място бяха иззидали други. Елиът ни развеждаше и обясняваше. Навсякъде около нас работниците му, сред тях имаше и жени, работеха усилено. С облекчение отбелязах, че каменното стълбище с железния инкрустиран парапет си е на мястото, внимателно покрито с бели чаршафи, за да не се праши.

Голямата задна стена беше съборена и на нейно място беше вдигната стъклената стена на Гиа. Дори бяха започнали да работят по верандата. Но въпреки хаоса гледката беше поразяваща. Гиа беше свършила работата си добре. Нововъведенията бяха умерени - беше успяла да запази оригиналния дух на къщата. Елиът търпеливо съобщаваше кое в какъв срок ще бъде готово. Според него можеше да се нанесем преди Коледа, макар че Крисчън се съмняваше да стане толкова бързо.

„Господи! На Коледа тук!“ Нямах търпение. Как щях да дочакам? Ние украсяваме голяма елха, а малко момченце с коса като мед ни гледа с почуда. Какво прекрасно видение!

Последно влязохме в кухнята.